— Сеньор — отговорил кралят, — ако вие задържате моите хора, аз трябва да понеса това23, докато се опитвам да намеря решение, но кралицата няма нищо общо с техния плен и затова няма да участва и в тяхното освобождаване.
При този отговор на краля рицарят си тръгнал, яхнал коня си и яздил до началото на гората. Там се обърнал, за да види дали някой не го следва. Съвсем близо, на по-малко от два опънати лъка разстояние, имало стотина рицари в доспехи, които го очаквали.
Докато Мелеаган дебнел по този начин, слуховете за неговата арогантност и високомерие се разпространили в двореца. Достигнали и до ушите на сенешала Ке, който се хранел в залата на долния етаж. Той прекъснал обяда си, прибрал се в дома си, където се въоръжил от глава до пети, а после се явил пред краля:
— Сир — рекъл той, — служих ви дълго време. Вече нямам желание да продължа с тази служба. Затова се сбогувам с вас, тъй като си отивам.
Кралят бил поразен.
— Как така, сериозно ли говорите, сенешале?
— Абсолютно, сир.
— Каква е причината за решението ви?
— Сир, такова е желанието ми в този момент.
— Няма да извършите подобно нещо — рекъл кралят. — И ако се е породила някаква лудост в главата ви, откажете се. Аз от своя страна ви моля, в името на любовта и верността, която ми дължите, да останете.
— Сир, безполезно е да ми се молите, тъй като нищо на света не е в състояние да ме накара да остана с изключение на едно — което, разбира се, няма да научите от мен.
Кралят държал много на Ке, затова направил всичко по силите си, за да го възпре, но той отказал да му разкрие това, което би го накарало да си промени мнението. Кралят разбрал, че няма да успее да стори нищо и помолил кралицата на свой ред да поговори с Ке. Тя се съгласила на драго сърце.
— Знайте добре — казала тя, — че каквото и да е това нещо, аз ще направя така, че да го получите.
— Господарке, ако бях уверен в това, щях да говоря.
Кралят, сияещ от щастие, му дал обещанието си и посочил кралицата като гарант.
— Сир — заявил Ке, — вие обещахте да ми поверите кралицата, за да я поведа след рицаря, който току-що беше тук. Вашият двор със сигурност ще бъде опозорен, ако не се намери някой, който да се осмели да стори това.
Тези думи много разтревожили краля. Никак не желаел да повери кралицата на сенешала. От всички присъстващи рицари нямало човек, чиито очи да не се налеят със сълзи. Що се отнася до кралицата, тя плачела толкова горещо, че никой не успял да пророни и дума. Довели й коня, без да се бавят повече. Когато Додинел Кръвника разбрал, че нищо не ще попречи на плана на Ке, той се възмутил и започнал да обвинява краля:
— Сир, как ще позволите да отведат моята господарка по този начин?
— Не мога да направя нищо — казал кралят.
— Нищо? Нека Бог ме лиши завинаги от помощта си, ако той успее да я отведе надалеч! По-добре аз да я отвлека от него, отколкото някой чужд рицар!
— Няма да правите нищо — рекъл кралят — и никога, ако Бог повели така, зад моите обещания няма да се крие предателство. — Ке ще отведе кралицата, защото аз му я поверих, а Мелеаган няма от какво да се страхува от мен, преди да достигне до земите си, защото обещанието на краля не трябва да поражда съмнения.
— Така ли? — възкликнал Додинел. — При това положение аз заявявам, че да си крал е позорно. Срам за оногова, който приеме да стане такъв!
При тези думи той се отдалечил напълно отчаян. На свой ред кралицата се качила на коня, без да скрива унинието си. Ке й рекъл:
— Госпожо, не се страхувайте.
Тогава тя погледнала монсеньор Говен, на когото от мъка сърцето щяло да се пръсне, и не могла да се въздържи да му каже:
— Ох, монсеньор Говен, днес ще бъде доказано, че след Галео смелостта не съществува.
Без да се бави повече, Ке я отвел и те яздили направо към гората.
Веднага щом ги забелязал да приближават, Мелеаган се отправил към своите рицари, които го очаквали, и им разказал това приключение, което силно ги развеселило. Той се върнал до мястото, където ги бил видял, и щом Ке се приближил до него, го питал това ли е кралицата. Ке отговорил, че е тя.
23
Бездействието на Артур се обяснява с неговия статут на крал, олицетворяващ и гарантиращ благоденствието на своята страна. Застрашена ли е тя, рицарите имат задължението да я бранят с оръжие. Историкът на келтската култура Жан Маркс вижда сходство между пасивността на Артур и привидната инертност на владетелите от ирландския героически епос: „Тук откриваме същите geasha [магическа сила, която забранява или повелява определено действие — С.А.], които тегнат над могъщите крале от цикъла за Ълстър, Конхобар или Ейлил. Те не участват нито в единоборства, нито в сражения за завладяване на брод, характерни за келтските битки“ (Jean Marx,