— Тъкмо минаваме покрай Вечните ледове. Ако продължим на юг, скоро ще сме над по-гъсто населени райони.
— Ще трябва да потърсим някакви гори за укритие — изпъхтя Надя.
— Прекалено близо сме до Чернаст — отвърна Мал.
Харшо хвана още по-здраво въжетата.
— Има ли значение? Ако летим през деня, така или иначе, ще ни забележат.
— Не може ли да се издигнем по-нависоко? — обади се Женя.
Надя поклати глава.
— Може да опитаме, но въздухът горе е много по-рядък, пък и вертикалното движение иска значително повече мощ.
— Накъде летим в края на краищата? — попита Зоя.
— Към медния рудник при Мурин — отвърнах, без да се замисля. — При жар-птица.
Настана кратко мълчание. После Харшо се обади и — знаех го със сигурност — изказа гласно мислите на повечето от тях.
— Защо просто не избягаме. Колкото пъти се сблъскваме с тия чудовища, толкова повече от нас загиват. С тоя кораб ще стигнем къде ли не. Керч. Новий Зем.
— Иначе казано, направо в ада — промърмори Мал.
— Тук е домът ми — обади се Зоя. — И няма да позволя да ме прогонят от него.
— Ами Адрик? — напомни Надя с пресипнал глас.
— Изгуби много кръв — рече Толя. — Аз мога само да поддържам сърцето му и да му осигуря достатъчно време, докато се възстанови.
— Има нужда от истински Лечител.
— Пипне ли ни Тъмнейший, и Лечител няма да му помогне — вметна Зоя.
Разтърках очи, опитвайки се да разсъждавам логично. „Адрик вероятно е стабилизиран. Или пък е потънал в толкова дълбока кома, че никога повече няма да се пробуди. Ако се приземим и ни заловят, чака ни сигурна смърт, а може и по-лошо. Тъмнейший трябва да е наясно, че не бихме кацнали във Фйерда, толкова навътре във вражеска територия. Сигурно очаква да отидем в Западна Равка. И ще разпрати свои съгледвачи по всички възможни краища. Дали ще преодолее скръбта по майка си? Дали след скока към скалите от нея е останало нещо, което да бъде погребано?“ Погледнах през рамо, готова да видя как ничевие ни връхлитат. Не можех да мисля за Николай. Нямаше да го правя.
— Отиваме в Мурин — казах. — Всичко останало ще решаваме на място. Не принуждавам никого да идва. Зоя, Надя, може ли да ни откарате дотам? — Доскоро и двете бяха оклюмали, но се надявах все още да имат резервни запаси от сила, които да вкарат в действие.
— Аз ще мога — отвърна Зоя.
Надя решително вирна брадичка.
— Ще се опитам да издържа.
— Но пак има риск да ни забележат — казах. — Имаме нужда от Вълнотворец.
Давид, който превързваше обгорените си от барута ръце, вдигна глава.
— А защо не опиташ да отклониш потока светлина?
Намръщих се.
— Как така да го отклоня?
— Единствената причина някой да вижда този кораб е отразената в него светлина. Просто премахни отражението.
— Не съм убедена, че схващам.
— Не си признавай — обади се Женя.
— Представи си движението на течаща вода около заоблен камък — обясни Давид. — Просто изкриви потока светлина, така че да не пада върху кораба. Тогава няма да ни виждат.
— И ще станем невидими? — попита недоверчиво Женя.
— Теоретично да.
Тя изхлузи ботуша си и го запрати върху палубата.
— Пробвай се.
Измерих ботуша със скептичен поглед. Нямах представа откъде да започна. Това беше съвсем различен начин да използвам силата си.
— Значи просто… да изкривя светлината?
— Сигурно ще е от полза да ти напомня, че няма нужда да мислиш за показателя на пречупване7. Само трябва да пренасочиш и синхронизираш едновременно двата компонента на светлината. Искам да кажа, че не може просто да започнеш с привличането, това би било неле…
Вдигнах ръка.
— Нека се върнем към течащата около гладък камък вода.
После се съсредоточих. Не призовах светлината, нито я насочих като при удара Сеч. Вместо това се опитах да я оттласна.
Токът на ботуша изведнъж доби размазани очертания, а въздухът около него сякаш затрептя.
Опитах се да мисля за светлината като за вода, като за вятър, който роши косъмчетата на лисичата кожа и ту ги разделя, ту ги събира. Сякаш ботушът никога не го е имало. Събрах пръсти. Ботушът просветна и изчезна.
Женя нададе победоносен вик. Изпищях и разперих ръце. Ботушът отново се появи. Свих пръсти и той пак изчезна.
7
Физична величина, която представлява отношението на скоростта на светлината във вакуум и скоростта на светлината в дадена среда. Показателят на пречупване зависи от свойствата на средата и дължината на вълната. — Б.пр.