Ахмед Юмит
Паметта на Истанбул
В памет на моя любим приятел Али Тайгун.
Благодарности
Изказвам безкрайната си благодарност на проф. д-р Огуз Текин за предоставените ми знания в областта на историята и османските монети; на д-р М. Сюалп Бенгидал, специалист криминолог, за ценните съвети в областта на криминалистиката; на директора на бюро „Престъпления“ в Адана Шехмуз Акдемир, на бившата директорка на музея „Топкапъ“ д-р Филиз Чагман за щедро споделените от нея задълбочени познания; на директора на музея „Ая София“ Халюк Дурсун, на заместник-директора на музея „Ая София“ Халил Акча; на археолозите Дефне Текай, Тюлай Урун; на д-р Мелтем Доган Алпарслан, на д-р Хюсейин Меше, предоставили ми важни подробности в областта на хирургията; на любимите ми приятели адвокатите Мехмед Ата Учум и Хатидже Учум, допринесли за написване на книгата ми с ценните си знания в областта на правото; благодаря и на ветеринарния лекар Халил Айкън за важните данни за живота на най-добре имитиращите човешката реч папагали жако; на архитекта Назир Коркмаз, който ме осветли по редица въпроси в областта на защитените зони; на Хюсейин Ерек за консултациите в областта на религията; на Мустафа Алагьоз за ценните мисли относно религиозния мюсюлмански мистицизъм; на директорката на Отдела за връзки с обществеността на издателство „Доган Китап“ Йозлем Яшарлар, чиято непосредствена подкрепа винаги съм чувствал; на уважавания редактор в издателство „Доган Китап“ Дениз Юдже Башарър за това, че изчете първите глави на книгата и сподели с мен своите впечатления; на Кадир Туран и Мурат Аксу за ценните сведения за квартал „Балат“, които ми предоставиха; на Анна Мария Асланоглу, помогнала ми с гръцките имена; на любимите ми приятели, които бяха и моите първи читатели и критици, Фиген Битирим, Кемал Кочак, Ердинч Чекич, Ерхан Чекич, Орал Есен, Айхан Бозкурт, Али Арда, както и на съпругата ми Вилдан Юмит и дъщеря ми Гюл Юмит Гюрак, на моя зет Гюркан Гюрак. На всички тях, без чийто безценен принос този роман нямаше да бъде написан, поднасям безкрайните си благодарности.
Византион — легендарният град на крал Визас2
Богът се взираше в краля. Беше по време на освещаването. Ден за благодарност, ден за отплата, ден за почит. Богът им беше дарил тази прекрасна земя, извила се навътре в морето като орлова глава. Вятърът беше изпълнил с някаква магическа сила платната на гемиите, земята, като родилка, беше превърнала хвърлените в нея семена в ароматни плодове. Като щедра градина, морето ги беше дарило с най-вкусните риби на света. Богът предпазваше хората от всички злощастия и беди. Сега беше негов ред, на краля. Да изпълни владетелските си задължения, да удържи на обещанията си. Развъртя широкия си остър меч.
Богът го гледаше право в очите. Синя светлина изпълни всичко наоколо. Навред се разнасяше мирисът на море. Върху пламтящото си чело кралят усети някаква влажна хладина. Същия хлад почувства и чакащият до жертвения олтар млад бик. Цялото му тяло настръхна. Изтръпнаха и четиримата воини, които едва го удържаха. Потрепери и оракулът, застанал на крачка зад бика. Но кралят дори не потрепна. Сякаш не усещаше невидимия полъх на вятъра, хладината, от която настръхваше кожата. Бавно извади меча си и се приближи.
Богът го наблюдаваше. Кралят се изпълни с покой и се спря. Почтително вдигна глава. Взря се в страховития божествен тризъбец, който с един замах можеше да запрати обширната му страна на морското дъно. Преклонението му пред бога премина в страх и той бързо отмести погледа си от него. За миг всичко на площада замря — морският ветрец, потръпващата гневно кожа на черния бик, държащите го войници. Плашещата тишина обгърна в миг всичко наоколо. Още малко — и щеше да се превърне в безкрайно проклятие, още малко — и щеше да разгневи бога. Трябваше да изпълни обещанието си. Незабавно. Без да се бави нито миг повече.
— Посейдоне! — провикна се гръмогласно. — Ти, повелителю на моретата, на земетръсите и конете! Ти, син на Кронос и Рея, брат на Зевс и Хадес! Най-могъщият от безсмъртните! Вечният сред най-силните! Благодаря ти стократно! Почитам те хилядократно! Обичам те безкрайно!
Ти не отвърна поглед от нас! Не ни остави сами по пътя още щом тръгнахме от Мегара, та чак дотук! Винаги беше с нас! Сподели съдбата ни! Не изсипа гнева си върху главите ни! Не вдигна морските бури срещу нашите гемии! Не насъска мощен враг срещу нас! Укроти моретата, да бъдат милосърдни и щедри към нас!
1
Яхия Кемал Беятлъ (1884–1958) е известен турски поет. Роден е в Скопие, учи политически науки във Франция, от 1915 до 1923 г. работи като университетски преподавател в Истанбул, през 1923 г. е избран за депутат във Великото народно събрание на Турция. Бил е и дипломат във Варшава, Лисабон и Мадрид между 1926 и 1935 г., също и в Пакистан от 1946 до 1949 г. — Б.пр.
2
Визас, Бизас или Бизантас е мегарски владетел, който се смята за основател на град Византион (или Бюдзантион) през 667 г. пр.н.е. Син на цар Нисос от Мегара. Името Византион има и латинизирана форма Byzantium (Бизантиум или Бизанциум). — Б.пр.