Прав беше! Спомних си младия шофьор на пикапа за месо, с чалма на главата и шалвари…
— Това на Йомерови ли е магазин?
Али отново се усмихна — така самодоволно, че чак да изнерви човека…
— И не само тази месарница е тяхна, имат магазини в „Юскюдар“, „Бейкоз“, „Еюб“, „Авджълар“ и „Султангази“123 — цели пет! Били от Ерзинджан124. Баща им Абдуллах ефенди дошъл оттам. Четиримата братя на Йомер са родени тук. Аллах, или по-скоро, религиозната организация, към която принадлежал, като му казала: „Върви бе, Абдуллах“, и той тръгнал, пък като взело, че му потръгнало, та отворил пет месарници и взел при себе си и петимата си синове. Сигурно си е мислил на всеки да остави по един магазин.
Но мислите ми се концентрираха не върху тоя Абдуллах от Ерзинджан, а върху сина му.
— И Йомер ли се занимава с това?
— Да, но когато му остане време от ученето в университета. Той е най-малкият от братята. И най-умният. Само той е успял да влезе в университет. Още от гимназията работи при баща си по време на ваканциите. В дюкяна под къщата на Мукаддер Кънаджъ. И така се запознал с Ефсун. Разбира се, нали и двамата са радикални ислямисти…
Представих си дългата и слаба фигура на Йомер. Укорителния израз в погледа му. Припомних си какво беше казала и Зейнеб: „Убиецът направо е заклал жертвите си. За да се направи такъв срез на гърлото, е необходимо по-яко оръжие от обикновения скалпел. Такъв режещ инструмент, който убиецът да върти с цяла ръка. Най-добре — някакъв остър нож“.
Като прибавим към всичко това и съмнителното му ходене в Афганистан, Йомер беше заподозреният, който много добре се вписваше в профила на издирвания от нас престъпник. От една страна, имаше медицинско образование, а от друга — опит от работата си в месарницата… Предизвикваше съмнения и заради начина, по който бяха убити жертвите в тези и в случая с американския военен. Но въпросът беше в това, че все още липсваше мотивът, поради който Йомер би извършил всичките тези убийства. Да, имаше проблем с бъдещия си тъст, така е, а и самата Ефсун не харесваше баща си бог знае колко, но да убие Мукаддер Кънаджъ само заради това? Не ми се виждаше много логично. Да кажем, че Ефсун толкова дълбоко се отвращаваше от баща си, че той заради любимата си е извършил престъплението. Но останалите жертви? За какво му е да убива археолога Недждет Денизел и журналиста Шадан Дуруджа? Освен това за какво му е да ги поставя по такъв показен начин на известни исторически места, а и да им слага старинни монети в ръката?
Разбира се, в ума на Али тези въпроси изобщо не съществуваха. Сигурен, че е открил убиеца, той продължаваше убедено да обяснява:
— Най-важното от всичко е, че семейството притежава интегрирано предприятие за месо в Текирдаг. Тоест не само държат месарници, но същевременно доставят месо и на други. Затова им е необходим и специален пикап за превозване на телешкото или агнешкото месо, за да не се разваля. Но в него са превозили не само месото, но и труповете на жертвите… Както казаха ония двамата скитници, които срещнахме на „Чемберлиташ“ — с ръчна количка двуколка…
Това наистина беше важно.
— Откъде знаеш това?
— Видях го с очите си — натъртено изрече той с бунтарска нотка в гласа, все едно ми казваше: „Аз от колко време се опитвам да обясня това!“.
Не се лъжех — изразът му беше точно такъв!
— Да, видях го с очите си. Пред къщата на Йомер в „Ерикапъ“. Преди да се разделим със Сезаи, взех домашния му адрес, оставих Зейнеб и отидох право там. Дръпнах колата на по-скрито място и зачаках. По някое време съм задрямал, но ме събуди рязък звук от трясната врата на кола. Какво да видя? Същият пикап за месо, с който се сблъскахме сутринта! От колата слязоха Йомер и оня с шалварите, който я караше преди това. Сигурно някой от братята му. Отвориха задната врата на пикапа и извадиха ръчна количка, която повлякоха към къщата си. Преди около два часа…
Пехливан и Рамиз бяха открили трупа точно преди два часа. Бяха нужни само десетина минути, за да се стигне от „Йедикуле“ до „Ерикапъ“ по това време на нощта, когато нямаше трафик и улиците бяха пусти. Ако колата, видяна от пазачите на музея, е същата, която е проследил Али, значи, времето съвпадаше. Добавим ли и умението да се борави с касапски нож, тоест достатъчно да се пререже гърлото на човек, наличието на пикап за пренасяне на месо и ръчна количка, Йомер заслужаваше да заеме първото място в списъка на заподозрените. Все пак си мислех обаче, че въпреки всички улики Йомер нямаше никакъв сериозен мотив да извърши убийствата, и не ми беше лесно да взема решение. Но при толкова много улики, които имахме, щеше да е грешка, ако не предприемехме нещо. Дори още по-голяма от тази, която бяха допуснали Зейнеб и Али.
124
Ерзинджан е център на едноименния вилает в Източен Анадол. Разположен е в сеизмична зона. За последните 800 години е имало над 25 разрушителни земетресения, градът е бил възстановяван поне 20 пъти. Коренното население е арменско и съществува гръцка поговорка, че трябва да си търпелив като арменец, за да можеш двайсет пъти да построиш отново Ерзинка (старото име на града). — Б.пр.