Не се въздържах да му припомня отново 32-рия аят на сурата „Трапезата“: „Но нали според свещения Коран, който убие човек, той сякаш е убил всички хора, а който спаси човек, той сякаш е спасил всички хора“133.
Докато казвах това, снизходителни пламъчета просветнаха в зениците на Максуд: „Неправилно си го запомнил, трябва да знаеш целия аят, не само едната му част“. След това изрече целия аят първо на арабски, а след това и на турски: „Заради това предписахме на синовете на Исраил, че който убие човек не за човек или заради покварата му по земята, той сякаш е убил всички хора. А който спаси човек, той сякаш е спасил всички хора. Дойдоха при тях Нашите пратеници с ясните знаци. После мнозина от тях подир това престъпваха на земята“134.
Почудих се дали Максуд казваше истината, или се опитваше да ме заблуди. Като видя съмнението ми, с гордост изрече: Иди вкъщи, отвори Свещената книга и виж какво пише в нея. Ако не знаеш арабски, иди и питай ходжите, които знаят — и те ще ти потвърдят думите ми. Но щом заговорихме за сурата „Трапезата“, в следващия аят е казано следното: „Наказанието за онези, които воюват срещу Аллах и Неговия пратеник и се стремят към поквара по земята, е да бъдат убити или разпънати, или да се отсекат ръцете и нозете им кръстом, или да бъдат прокудени от земята [им]. Това за тях е позор на този свят, а в отвъдния за тях има огромно мъчение…“135.
Този аят не го знаех, и още по-лошо — разбрах, че бях пълен невежа за онова, което беше написано в Корана. Но не се предадох и му казах, че отново ще прочета Свещената книга и пак ще си поговорим.
Тичешком се прибрах вкъщи, отворих Корана на турски и го прочетох този аят — едно към едно беше същото, каквото казваше и Максуд! Умът ми, който и преди беше претъпкан с въпроси, напълно се обърка. Срещнахме се с Максуд в двора на джамията „Султан Селим“ и му признах, че е бил прав. Изобщо не се надуваше. Напротив, съвсем скромничко ми отвърна: „Не аз съм правият, а всемогъщият Аллах и неговият пророк Мохамед. Би било голямо щастие да можехме да сме достойни техни раби!“.
Говорехме пред гробницата на султан Селим І Явуз хан136. „Как можем да бъдем достойни за тях? Как можем да сме техни достойни раби?“, попитах го аз. Очите му заблестяха и съвсем тихо промълви: „Като не се подчиняваме на злото и не му се предаваме. Като освобождаваме братята си мюсюлмани от тиранията. Защото спасилият един човешки живот е спасил всички хора“.
136
Селим I Явуз е деветият султан на Османската империя, управлявал в периода 1512–1520 г. Завладява свещените за мюсюлманите градове Мека и Медина и се обявява за халиф (духовен водач на мюсюлманите, смятан за техен управител, без оглед от коя държава са). Селим I е един от най-войнствените османски султани. Прозвището си Явуз (смел, жесток, суров — погрешно превеждано у нас като Страшни) получава заради избиването на над 40 000 шиити. Негов син е султан Сюлейман І, наречен Сюлейман Великолепни. — Б.пр.