— Но — опита се да се намеси мълчалият от момента на влизането ми адвокат — оръжията и на двамата са с разрешително. Регистрацията е на дружество „Звезда и полумесец“. И са на негова отговорност.
Мюмтаз преди мен изстреля нужния въпрос в лъскавото лице на адвоката:
— Значи, като няма къде да ги оставят във фирмата, могат да си ги носят, като си отиват у дома…
— На същия адрес като Недждет Денизел ли са записани и двамата?
Адвокатът разбра, че колкото повече говореше, толкова повече щеше да затъва.
— Не, естествено, че не са на този адрес…
— Тогава не приказвайте празни приказки. Хората ви са извършили откровено престъпление…
— Но — опита се да възрази адвокатът.
— Достатъчно, Хакан! — рязко го прекъсна Ерджан. — Остави аз да обясня — каза той. Усмихваше ни се приятелски. — Нали и аз съм полицай, така де! Ние по-добре разбираме езика си. Директор Мюмтаз, главен инспектор Невзат, ако ми позволите няколко минути да говоря, ще ви разкажа всичко, което се случи.
Не възразихме — нито Мюмтаз, нито аз. Всъщност бях доста любопитен какво щеше да ни каже Ерджан. Кой беше всъщност този Адем Йездан? Какво точно е правел Недждет за него?
— Адем Йездан — започна Ерджан, все едно четеше мислите ми, — е големият син на един клан от Хаккяри. Има девет села, ни повече, ни по-малко. Сигурно вече сте проучили тези неща. Семейството му се е замесило в някои мръсни дела…
— Какви? — раздразнено го попита Мюмтаз. Явно бях постигнал целта си — доста беше започнал да се съмнява в стария си приятел. — С тероризъм145 ли се е забъркало? — попита, свивайки вежди.
— Какъв ти тероризъм, скъпи ми Мюмтаз! Семейството му винаги е било с държавата и никога не са допуснали терористи в селата си… Родът е дал стотици защитници на страната. Като казвам „мръсни дела“, имам предвид контрабандата с добитък… такива неща… Гранична зона е, знаеш, от едната страна Иран, от другата — Ирак… Между нас казано, и държавата си е затваряла очите за тия неща. Както и да е. Преди петнайсетина години се преселили в Истанбул. Ако си спомняте, финансовото министерство беше приело един закон за изваждане на парите изпод дюшеците… И те, възползвайки се от тази амнистия на капиталите, са започнали да инвестират парите си в законни сделки.
— Ние това всъщност го знаем — прекъснах го аз, като видях, че разводнява нещата, без да стига до същността. — Вие ни разкажете какви са били връзките между Адем Йездан и Недждет Денизел?
— Ами аз точно това се опитвам да направя, господин главен инспектор… Адем бей иска да отвори в „Султан Ахмед“ най-големия на Балканите бизнес център, който да е вдъхновен от архитектурата и културата на хилядолетните цивилизации на Историческия полуостров. Улиците, магазините, ресторантите, градините ще са вдъхновени от тези различни култури. Аз съм виждал макета — наистина е нещо приказно! Елинският период, римският период, османският период и годините на Републиката — нищо не е пропуснато или забравено… Но този район е първостепенно защитена зона. Адем бей е образован човек, който преди всичко — преди културата, преди историята — уважава законите. И за да не направи нещо грешно, е взел при себе си като съветник и експерт Недждет Денизел. И Недждет му казва кое може и кое не може да се прави в този защитен район.
„Или като крадат някое минаре, в какво трябва да го опаковат?“, мина ми през ума, но сметнах за по-правилно да не споделям засега тази си мисъл с останалите и само попитах:
— Ами нумизматичната колекция на Недждет? Защо Адем Йездан се интересува от нея?
Леко помръдна в стола си, като някой несправедливо обвинен и напълно невинен човек.
— Ето това се опитвам да ви кажа! Нумизматичната колекция не е на Недждет Денизел. Честно казано — има две колекции.
Дали не ни лъжеше тоя човек?
— Две ли?
— Да, две, това искам да разясня от самото начало. Недждет се увличаше по монети от Рим и Източен Рим… а Адем бей — от османските и републиканските.
— Да — отново се опита да се намеси и адвокатът. — Мога да ви покажа колекционерския му сертификат и регистъра на монетите му.
Наведе се и взе скъпата черна кожена чанта между краката му. Леко побутна кафето си, което се беше превърнало в горчива отрова за него от момента, в който бях влязъл в стаята, и сложи чантата си на малката масичка отстрани. Извади два документа и два подвързани тефтера.
145
Имат се предвид активистите на Кюрдската работническа партия (ПКК), тъй като районът е населен с кюрди, които биха ги подкрепили. — Б.пр.