— Казахте, че сте се виждали с него?
— Виждахме се — каза и спря, сякаш си припомняше нещо много важно. Но бързо отмести поглед, като че ли не й се искаше да сподели с нас онова, което беше изплувало в съзнанието й. — Срещах го, но не знам нито с какво се занимава, нито с кого работи, нито нещо друго…
— Кога го видяхте за последно? — повтори първия си въпрос Али. — Изглежда, той изобщо не е прекъсвал емоционалната си връзка с вас. В чекмеджетата му намерихме ваши снимки.
Лицето й сякаш помръкна.
— Само Недждет може да знае това… дали е прекъснал, или не емоционалната си връзка с мен. Но е нормално да има мои снимки. И аз имам негови.
— Значи, вие сте прекъснали емоционалната си връзка с него?
— Да, всичко това свърши! — рязко поклати главата си тя. — Недждет ми е само стар и добър приятел.
— Добре — рече Али, почесвайки брадичката си, — но вие не ми отговорихте на въпроса…
Лейля го изгледа накриво.
— Кой въпрос?
— Кой друг може да е — кога за последно сте се видели с Недждет. За втори път ви питам, а вие все не ми отговаряте.
Заместникът ми сякаш я обвиняваше. Помислих си, че ще се нервира, но тя запази спокойствие.
— Извинявам се, главата ми се поразбърка… За последен път видях Недждет в неделя вечерта.
— Къде се видяхте?
— В ресторанта в летния дворец „Сепетчилер“14…
— В „Сепетчилер Касръ“ ли? — в един глас повторихме въпроса и двамата с Али.
Реакцията ни не убягна от вниманието на Лейля, но още преди да каже каквото и да било, избързах да я попитам:
— Говорим за един и същи летен дворец — онзи в Сарайбурну, нали така?
— Да, за същия става въпрос. За двореца, построен от Давут ага, архитектът на Мурат ІІІ, и реновиран по-късно по времето на Махмуд І — довърши тя с отегчението на учител, опитващ се да обясни нещо на апатичните си и незаинтересувани ученици. — Онази, историческата сграда отдясно, като тръгнете по пътя, знаете го, от Сарайбурну към „Сиркеджи“.
Изобщо не предполагах, че Лейля ще ни третира като някакви си прости невежи.
— Значи — запитах аз на свой ред, — сте вечеряли на сто метра от мястото, където намерихме трупа на Недждет? Така ли?
За пръв път на лицето й се изписа вълнение.
— Тру… трупът там ли е намерен? — заекна тя и продължи, сякаш се отбраняваше: — Недждет избра това място. Ако ме питате, изобщо не бих отишла в „Сепетчилер“. Беше грешка и да вечерям с него. И без това се скарахме.
Нашият окумуш Али бързо усети, че я е хванал натясно.
— Скарахте ли се? За какво?
Лейля остро реагира на думите му:
— Вижте, аз не съм убила Недждет. Вярно, че му се ядосах, но аз никого не бих могла да убия. Защото не вярвам, че проблемите се решават, като премахваш хората…
Може и да си мислеше, че убийството на хора не помага за решаването на проблемите, обаче бяхме виждали толкова престъпници, които колеха хората като пилци, че думите й не впечатлиха нито мен, нито помощника ми Али. При все това нямаше никакъв смисъл да ядосваме жената и да й качваме кръвното. Изгледах Али по начин, който да му подскаже да е по-учтив с нея, и се опитах да овладея положението.
— Не сте ни разбрали правилно! Ние не ви обвиняваме в убийство. Само искахме да опознаем по-добре Недждет. Защото, за да направим профила на убиеца, първо трябва много добре да познаваме жертвата му.
Гневът на Лейля като че ли попремина.
— Е, и вие си гледате работата — рече тя, мъчейки се да се успокои. — Но трябва да разберете и на мен какво ми е да ми съобщите преди минути за смъртта на човека, заедно с когото толкова години съм живяла.
Али, който не умееше да се престори дори на малко по-разбран полицай, предпочете да замълчи, докато аз се опитвах да бъда много по-любезен.
— Ако искате, може да дойдем и по-късно. Помислете си и после ще поговорим.
Блъфът ми сработи. Лейля мигновено се укроти.
— Не — отвърна с разбиране. — Няма да ви карам да се морите пак да идвате дотук. Добре съм, да поговорим. Какво ме питахте?
— Разказвахте ни за вечерта, когато сте се видели с Недждет.
Лицето й помръкна като на човек, спомнил си нещо неприятно.
— Да, онази вечер… на 31 май, беше годишнина от сватбата ни.
Ето ти ново двайсет! Да си празнуват годишнината от вече свършилия им брак!
14
Летният дворец „Сепетчилер Касръ“ е в „Еминьоню“, Сарайбурну. Построен е по времето на султан Селим ІІІ и тогава бил разположен в границите на двореца „Топкапъ“. Това е било мястото, където са приставали лодките на султаните и откъдето те са наблюдавали отплаването на османските флотилии за различните военни действия. — Б.пр.