Не я разбрах.
— Припомнете си, вчера вечерта… пред Дикилиташ. — Хвърли ми поглед, сякаш казваше „Не крийте нищо!“. — Да, Невзат бей, така си е — вие обичате историята!
— Според мен всеки жител на този град трябва да я обича! — отвърнах й аз. — Иначе така и няма да разберем ценността на Истанбул.
Изгледа ме многозначително и рече:
— Струва ми се, че в най-скоро време ще ви направим член на Дружеството за защита на Истанбул…
— Защо не? — много сериозно отговорих аз. — Готов съм на всичко, ако ще е от полза за града.
Леко отметна глава назад, сякаш се мъчеше да разбере по-добре казаното от мен:
— Всичко ли?
Гласът й прозвуча иронично, сякаш си играеше игрички с мен. Като ме питаше дали съм готов на всичко, имаше предвид дали съм способен и на убийство, но аз не отстъпих.
— Да, на всичко! Това е уникален град. Но е трудно да се каже, че ние сме достойни за него.
— Ето тук сте много прав!
Играта беше свършила — гласът й прозвуча много-много тъжно. И тя плъзна поглед върху колоните, също като мен преди малко. — Дори това място открихме толкова късно. Цистерните бяха ремонтирани едва през 1987 година, 64 години след като се основа новата ни държава — Републиката.
— И османците ли не са знаели за това място?
— Как биха могли да не го знаят? Години наред са напоявали розите в градините на двореца със събралите се води от цистерните. За пиене те предпочитали течащи, а не застояли води. Цистерните са построени от римляните. А османците, за разлика от тях, са изградили чешми навсякъде из града. Всъщност една от причините римляните да направят цистерните е нуждата от вода при продължителните обсади на столицата. И са били много прави, като знаем колко често това се е случвало.
Макар по-рано да знаех, реших да я попитам, понеже сега не можех да си спомня добре.
— А кой е направил Цистерната на базиликата? Константин ли?
Лейля поклати отрицателно глава.
— Не, Юстиниан146. Друг император, който е направил не по-малко за града от Константин. Говори се, че точно тая цистерна е била изградена за нуждите от вода на църквата „Ая София“.
Посочих с ръка към двете изображения на главата на Медуза и попитах:
— Те имат ли някакъв смисъл? Някакво особено значение? По-различни ли са от останалите паметници?…
Погледна ме замечтано и отвърна:
— Де да имаха такъв смисъл! Мястото щеше да е още по-привлекателно, но за съжаление, нямат такъв тайнствен смисъл… Вероятно са взети от някой езически паметник. За да наложи напълно християнството в страната си, Юстиниан е постъпвал жестоко с езичниците. Забранил им е да работят на държавна служба и да изпращат децата си в училищата. Говори се, че по тази причина е била затворена и Атинската академия — най-значимият интелектуален център по онова време. Тоест императорът е водел един вид война с езичеството147. Затова пожелал да се премахнат всички статуи, като тези на горгоната Медуза, символизиращи езическите вярвания. Но понеже били функционални, ги използвал в изграждането на цистерните. — Продължи, снишавайки глас, все едно се боеше, че думите й, отекнали в спокойните води, могат да съживят призрака на живелия преди столетия император: — Или може да са пренесени тук от някой римлянин, все още свързан с езическите си вярвания, за да им се покланя тайно.
Беше дошло времето да навлезем в темата, която всъщност ме вълнуваше.
— Интересен император е бил този Юстиниан. Но сега нас ни интересува Теодосий, изградил Златната порта. По-точно, Теодосий ІІ, или който и да е там по ред, това вие ще кажете.
Лейля се позасмя.
— Защо се смеете?
— Защото говорите за императора като за някой от вашите заподозрени.
Засрамих се, но не исках да разбере.
— Какво да се прави, Лейля, като не става въпрос за урок по история, а за разследване на убийство.
— Не се засягайте веднага! Всъщност това ми харесва у вас. Както и да е. Носите ли монетите?
— Да — отвърнах аз, оглеждайки се наоколо.
Върху немного широката платформа имаше две жени и един мъж, говорещи на испански. Всъщност и те бяха застинали пред празния каменен взор на Медуза и не бяха в състояние да ни видят, но дори и пред чужденци не исках да обсъждам въпроси, касаещи разследването. Затова я попитах:
146
Юстиниан I Велики (483–565) е император на Източната Римска империя (Византия) от 1 април 527 до 11 ноември 565 г. С управлението на Юстиниан започва трансформацията на късноантичната Източна Римска империя в ранносредновековна Византия. — Б.пр.
147
Юстиниан се намесва в делата на Църквата и преследва и екзекутира манихеи, еретици и езичници. — Б.пр.