Това обяснение не ми говореше нищо. Чак като затворих чантата си, тя отговори на въпроса ми, който ме занимаваше:
— Да, между управлението на Константин Велики и Теодосий ІІ минава доста време — Константин умира през 337 г., а Теодосий ІІ се ражда през 401-ва. — Вдигна очи към тухления таван на цистерната и взе да пресмята: — Какво прави това? Шейсет и четири години. През това време са управлявали различни императори. — Погледна ме в лицето, все едно очакваше отговор от мен, и прошепна: — А и Теодосий ІІ е бил незаконороден и е управлявал незаконно…
— Как така?
— Извинявайте — рече тя, но на лицето й отново се появи дяволита усмивка. — Смята се, че Теодосий ІІ е копеле. Разпространено е мнението, че майка му Евдоксия е била леконравна жена, а мъжът й Аркадий я мамел с красиви дворцови служители. Но не това е важното, а как Теодосий е станал неправомерно император, след като не е бил законен наследник. За това изиграва роля и ранната смърт на баща му Аркадий. Теодосий ІІ е бил само на седем години, когато е станал император.
— На седем? — смаяно казах аз.
Гласът ми прокънтя толкова силно, че последната от минаващите покрай нас група туристи, една симпатична възрастна жена, не се сдържа, обърна се и ме изгледа укорително. Лейля Баркън не я беше забелязала.
— Да, на седем години. Но никога не е бил владетел в истинския смисъл на думата. Страната е управлявал императорският регент Антемий, но и след неговата смърт юздите на властта не попадат в ръцете на Теодосий ІІ. Този път започва да управлява по-голямата му сестра Пулхерия, която е била изключително грозна жена и заявявайки, че се е посветила на Исус, е дала обет за целомъдрие. Тя не се е интересувала толкова от светските дела, а единствено от това, да бъде провъзгласена за светица. И страстно е преследвала тази си цел. До самия си край, с всички средства, дори и след като горкият й по-малък брат Теодосий ІІ паднал по време на лов и умрял. Тя продължила да плете дворцовите си интриги, докато не склопила очи.
— Значи, собственикът на тази монета е бил само марионетен император? — попитах аз, кимвайки към чантата си.
Леко вдигна добре оформените си вежди.
— Не е било съвсем така… И Теодосий ІІ е извършил важни неща, но винаги е оставал в сянката на другите.
— Какви са били тези важни дела?
— Например той е основал първия университет149 в съвременния смисъл на думата в този град. Открит през 425 г., той е имал 31 катедри. Учели са се и латински, и гръцки. — Замълча и се загледа в платформата, но не след дълго продължи: — Казахте, че сте намерили трупа при Златната порта, нали?
— Да, при вратата на затвора „Йедикуле“, която вече не се използва.
Дори не изслуша обясненията ми и продължи да говори сякаш на себе си:
— Теодосиевите стени… Разбира се, че ще е там. Това е най-важното дело, извършено от Теодосий ІІ. Внушителните градски стени, простиращи се в две редици от Златния рог до Мраморно море. И най-впечатляващият вход през тях за града е Златната порта. На латински — Porta Laurea. През която завръщащите се от военните си походи императори са влизали тържествено в града. — Впи блесналите си очи в мен. — Връщам си думите назад, Невзат бей. Колкото и да е незначителен иначе Теодосий ІІ, достатъчно е само, че е изградил стените, за да бъде споменавано името му векове наред. Стените, които стотици години са пазили този град.
Изобщо не ми пукаше дали Теодосий ІІ е важна личност, или не. Важното за мен бе да разбера защо убийците са оставили третата си жертва пред Златната порта. Затова я попитах направо:
— За вас има ли някакъв особен смисъл това, че са оставили жертвата там, пред Златната порта? Какво са искали да ни кажат убийците с това?
Погледът на пъстрите й очи застина като водите под платформата под нас.
— За мен по-важното е — прошепна тя — дали посланието, което убийците ни оставят, е свързано със самия град, или с владетелите на града? Да, Невзат бей, мисля си, че ако намерим отговора на този въпрос, следващите жертви на убийците… — Внезапно замълча, усетила, че е казала нещо грешно, обърна се към мен и се опита да се поправи. — Надявам се да няма такива, но ако има и следващи жертви…
149
Това е т.нар. Магнаурска школа, в която е преподавал Константин Кирил Философ и се е учил цар Симеон. — Б.пр.