— Не се съмнявайте — съвсем хладнокръвно казах аз, — че ако не открием убийците, ще има и нови жертви. Моля ви, продължете!
— В такъв случай бихме могли да предвидим местата, на които биха ги оставили… Само да можем да разберем, дали убийствата са свързани с града, или с неговите владетели…
Разсъжденията й бяха правилни.
— Доколкото знам, крал Визас не е бил римлянин — подчертах аз различието на първата от двете други монети, които държеше в ръцете си. А някакъв заселник от Гърция.
— Прав сте, не е бил римлянин. Не е бил и римски император. Бил е само крал.
— Но в ръката на първата жертва открихме монета от основания от него град. Значи, това не е римска, а византийска монета.
Вдигна показалеца на дясната си ръка и възрази:
— Но монетата се отнася не към периода на Визас, а е била сечена през римско време. Спомнете си, когато дойдохте у дома, показах ви я и в книгите ми.
Спомних си, но исках да съм напълно сигурен.
— Това съвсем сигурно ли е? Доказано ли е научно?
— Разбира се. Тази монета е била сечена по времето, когато Византион е бил управляван от римляните. Трябва да е било по времето на Август или Тиберий150. В първите десетилетия на новата ера. Когато градът все още не е бил столица. Тоест много преди да стане Константинопол.
Всички тези дати и стари имена на града и на управлявалите императори ме объркваха. Затова я попитах още веднъж:
— Значи, вие мислите, че престъпленията са свързани с владетелите?
На лицето й се изписа несигурност, все едно е поставена пред доста трудна ситуация. И вместо да ми отговори, се изправи.
— Да повървим ли?
Нямаше как, и аз станах и тръгнах с нея. Платформата се беше изпълнила с хора. Трябва още някоя група туристи да се бе изсипала. Отговори на въпроса ми чак след като се измъкнахме от англоговорещата тълпа.
— Не съм сигурна. Да, може убийствата да са свързани с града. Но ако трябваше да избирам някоя от тези две възможности, щях да се спра на свързаната с владетелите. Защото убийците винаги оставят препратка към тях.
— Но само чрез монетите — опитах се да й обърна внимание върху този факт. — Можеше да оставят първата жертва пред някой храм, свързан с крал Визас. Например храма на Посейдон. Вие казахте, че там имало и такъв — там, където Недждет Денизел ви е предложил да се омъжите за него.
— Така беше. — Киселата усмивка, появила се на лицето й при споменаване името на първия й съпруг, изчезна след секунди. — Но когато анализираме нещата, ще се ръководим ли от мястото, на което са оставяни жертвите, или от монетите в дланите им?
— И от двете. Дори трябва да гледаме как точно са извършени престъпленията. Както и фигурата, която очертават телата.
В очите на Лейля Баркън проблясна любопитство.
— Как са нагласени труповете ли?
Вече нямаше смисъл да крия от нея тази информация, затова й разказах всичко подробно, за да видя също така каква щеше бъде и нейната реакция.
— Ръцете и на трите жертви са вързани така, че по форма да напомнят върха на стрела. А краката им са разтворени така, че да напомнят тетивата на лъка. Тоест труповете и на тримата убити са аранжирани така, че да са във формата на лък и стрела. Пръстите и на трите жертви сочат към мястото, на което ще бъде оставена следващата.
Отново някаква несигурност се появи на лицето й.
— Защо не ми казахте това по-рано?
— Не съм ли ви казал? Сигурно защото съм мислел, че не би ви заинтересувало. Както и да е… — опитах се аз да омаловажа въпроса й.
Но тя не остави тази работа така.
— Чакайте, чакайте, Невзат бей. — Гласът й звучеше обидено. — Нямате ли ми доверие?
— Не, моля ви, от къде на къде си го помислихте?
— От това, че скрихте информацията си от мен. Ако се съмнявате в мен, моля ви, кажете ми го направо!
— Напразно се обиждате — за кой ли път най-хладнокръвно излъгах аз заради професията си. — Ако беше така, ако ви нямах доверие, щях ли да си сътруднича с вас?
Изглежда, че я бях убедил, но не се сдържа да ме предупреди:
— В такъв случай, моля ви, не крийте информация от мен. Защото ако не са ми известни подробностите, мога да ви насоча в погрешна посока. А не бих искала да нося такава отговорност!
Дори не опитах да се защитя.
— Мисля точно като вас! И това, че не съм ви съобщил тези подробности, не е, защото ви нямам доверие. Толкова неща са ми на главата… Но и вие трябва да ни кажете всичко.
150
Октавиан Август управлява Римската империя 41 години — от 27 г. пр.н.е. до своята смърт през 14 г. от н.е. С управлението му започва ера на относителен мир, известен като Pax Romana. След продължителните погранични и граждански войни мирът в Средиземноморския свят цари повече от 2 века. Август е наследен от своя доведен и осиновен син Тиберий. — Б.пр.