Съмнение плъзна по лицето й, но напрежението й отмина и тя тихо и доверително отвърна:
— Точно това правя!
— Обаче не ни казахте, че Намък се е опитал да набие Недждет Денизел! — Изчака да довърша фразата си, гледайки ме с леко присвити очи. — Днес разговаряхме с един от хората на Адем Йездан, важен човек. Той ни каза, че Намък е понечил да души Недждет Денизел, стискайки го за гърлото. И ако хората наоколо не са се намесили, за малко е щял да го убие.
— Лъже! — избухна тя. — Никой никого не се е опитвал да убие!
— Значи, това не се е случвало?
Млъкна и се загледа за миг надолу, в сребристите гърбове на рибите, плуващи над множеството дребни монети, хвърлени за късмет във водата през парапетите на платформата.
— Случи се! — отвърна, откъсвайки поглед от водите. — Не беше правилна постъпката на Намък, но Недждет напълно си го беше заслужил. — Спря и отново ме загледа право в лицето. — Преди година бяхме излезли от един семинар за превръщането на района на „Султан Ахмед“ в музейна зона. Имаше и малък коктейл. Недждет не участваше в семинара, но беше дошъл на коктейла. Беше подпийнал. Тръгна направо към нас. Стояхме с Намък един до друг. Той се развика, сочейки го с пръст: „И какво намираш в този дивак?“. Не му отвърнах, а само хванах Намък и му казах да си вървим. Той също запази самообладание и се съгласи да си тръгваме. Но Недждет не го оставяше на мира и продължаваше да го обижда: „Мина вече модата на такива нещастници, той е човек на миналото. Не разбираш ли, че всичко свърши — и левичарството, и екологията?“. И както приказваше, ме хвана за рамото. „Пусни ме!“ — предупредих го аз. Но той се запъна: „Не, няма да пусна — нито рамото ти, нито теб!“. И тогава Намък се обърна, хвана дясната ръка на Недждет, свали я от рамото ми и любезно го предупреди: „Пиян си, осъзнай се!“. Тези думи още повече вбесиха Недждет и той понечи да удари Намък с юмрук: „Пусни ми ръката! Ти кой си, че да ми блъскаш ръката?“. Но Намък беше подготвен и се отдръпна, за да избегне удара. Недждет обаче загуби равновесие и почти падна на земята. Пак Намък го предпази да не се строполи. Но Недждет, който не съзнаваше какво прави, се възползва от това положение и залепи плесница на Намък. Това беше последната капка, преляла чашата. Намък също загуби самообладание и в яда си хвана Недждет за гърлото. Едва го отделиха от него. Ето как се случи това.
Поклатих глава одобрително.
— Донякъде Намък е бил принуден да се отбранява.
— И мен, не само себе си! — допълни тя. — Както казах и по-рано, Намък е кротък. Всъщност и Недждет разбра, че не е прав. На следващия ден ме потърси и ме помоли да му простя, че бил много пиян. А аз му отвърнах, че трябва да се извини по-скоро на Намък, и му затворих телефона. Недждет се свивал, молил и Намък го извинил. След което Недждет ни покани на обяд. За да изглади свадата помежду ни. Ние приехме. Поговорихме си, видяхме се и всичко свърши гладко.
Нямаше смисъл да я притискам повече за това.
— Разбирам. Значи, приключили сте с тази случка. Да се върнем на разследването. Та какво казвахте?
— Вие разказвахте — заговори тя и тръгна отново. — Че ръцете на жертвите като върха на стрела сочели в определена посока. Накъде всъщност?
Положението на трите трупа отново премина пред очите ми.
— Ръцете на Недждет сочеха към „Чемберлиташ“. Тези на Мукаддер Кънаджъ, когото открихме на „Чемберлиташ“, сочеха по посока на затвора в „Йедикуле“. А пръстите на Шадан Дуруджа, открит снощи почти пред стените — към Златната порта. По-скоро, зад Златната порта.
— „Месе“ — прошепна тя. — Главната улица, образуваща гръбнака на Константинопол. Императорът, влизащ в града през Златната порта, е минавал по този булевард, за да стигне в двореца си. Имало е безброй паметници покрай този път. Истината е, че сега повечето са празни места, където се разхождат ветровете.
— Ние трябва да имаме предвид онези, които са просъществували. Както знаете, последните две жертви са оставени на запазили се до днес исторически места. Само първата жертва открихме на Сарайбурну, на мястото на предполагаемо светилище. Значи, не трябва да се ограничаваме само с „Месе“, може да са и паметници покрай историческата главна улица.
— Има логика — замислено отвърна Лейля. — Но в това пространство има такова множество от църкви, дворци, форуми, паметници, пристанища, базилики, че… Става дума за един много голям град… За столицата на огромна империя. Студийският манастир151, Форумът на Бовис, Форумът на Аркадий152, Форумът на Теодосий153, Форумът на Константин154, Филоксеновата цистерна155, Хиподрумът, „Ая София“, Големият дворец, са първото, което ми идва наум, и всяко едно от тези места, дори цистерната, където сме сега, би могло да бъде сред посочените…
151
Студийският манастир „Свети Йоан Кръстител“ се намира на седмия хълм на Цариград Ксиролоф, където във византийската епоха се е намирал столичният квартал „Псаматия“. Манастирът е бил построен през 462 г. от патриция и бивш консул Студий, един от преселилите се по заповед на император Константин ІІ римски сановници в Цариград. Главният храм на манастира е бил „Свети Йоан Предтеча“, едноапсидна трикорабна базилика. — Б.пр.
152
Флавий Аркадий (Flavius Arcadius) (377/378–408) е бил император на източната половина на Римската империя от 395 г. до смъртта си. Аркадий е по-големият син на Теодосий I и Елия Флацила и брат на Хонорий, който става император на Западната Римска империя. След избавлението от готската заплаха в Константинопол е започнат строежът на Форума на Аркадий и триумфална колона в чест на императора, въпреки че не са завършени до края на управлението му. — Б.пр.
153
Форумът на Теодосий (наричан още Таврически форум, т.е. Форум на бика, а днес площад „Баязид“) е бил създаден още по времето на император Константин І, а при Теодосий І бил преустроен. В средата му е имало колона, подобна на Траяновата в Рим. — Б.пр.
154
Форумът на Константин е построен в основата на старите стени на Константинопол. Бил е кръгъл по форма и е имал 2 монументални врати от изток и запад. — Б.пр.
155
Филоксеновата цистерна (на турски Бинбирдирек — „хиляда и една колони“, макар колоните да са 224), е изградена през V в. Намира се между Форума на Константин и Хиподрума в Истанбул. Първоначално е била построена под двореца на Антиохий. — Б.пр.