Права беше, но и ние не можехме така да седим и да чакаме с вързани ръце убийците отново да извършат престъпление.
— Така е, но убийците действат по някаква логика, която ние все още не сме разгадали. И дори да не е съвсем систематизирано, досега са действали в определен хронологичен ред. Крал Визас, Константин, Теодосий ІІ… Дори между тях да има продължителни периоди от време, все пак се движат от миналото към настоящето.
— Разбрах какво искате да кажете — прекъсна ме Лейля, — значи, трябва да набележим важните паметници, изградени в този град след времето на Теодосий ІІ.
— Да. Точно това исках да кажа. И трябва те да са се запазили досега. Убийците избират да оставят жертвите си точно пред такива исторически паметници.
— Така излиза — съгласи се тя. — Всъщност, като се замислим, и паметникът на Ататюрк, където е оставена първата жертва — Недждет, може да се смята за такова място, историческа забележителност.
— Този паметник е първият на Ататюрк в Турция. Негов автор е австриецът Хейнрих Крипел156. През 1926 г. е издигнат на пиедестала в Сарайбурну.
— Интересно. Но вече знаем, че онези, които са убили Недждет Денизел, са искали да привлекат вниманието ни не към Мустафа Кемал, а към цар Визас. Онова, което не знаем, е къде ще оставят четвъртата жертва? Освен вас, няма кой друг да ми помогне по този въпрос. Трябва да ни посочите някой исторически паметник, изграден след Теодосий ІІ.
Лейля сякаш изпадна в паника, забелязвайки настоятелния ми поглед.
— Нали не искате от мен това веднага, на момента?
— Искам това сега — отвърнах аз, без да отместя погледа си. — Всяка изминала минута работи срещу нас.
— Но сега, така набързо, мога да кажа нещо грешно.
— Нищо, вие се опитайте.
Опитваше се да превъзмогне паниката си.
— Кои са следващите императори след Теодосий ІІ? — Тя вдигна отново очи към кирпичения таван на Цистерната на базиликата. — Маркиан157, Леон І, Леон ІІ… — Спря за малко да изброява. — Не, не, Маркиан… Той е… на Теодосий ІІ, може да е той. — Очите й особено просветнаха в полумрака на цистерната. — Разбира се, Колоната на Маркиан, може да е тя. Площадът, където се намира, се нарича „Форумът на Амастрион“. По онова време смъртните присъди са се изпълнявали там, където е била Колоната на Маркиан. А труповете са оставяли на площад „Амастрион“, за назидание на народа. — Да, Невзат — развълнувано се обърна към мен Лейля, — мисля, че убийците ще оставят жертвата си пред Колоната на Маркиан.
— Къде е тази колона?
— На „Фатих“.
Така ме погледна, все едно ми казваше: „Как може да не знаете?“.
— Значи, ще е Маркиановата колона, във „Фатих“.
Имаме си работа с много добре организирана банда убийци
Чакахме в моята бричка, спряна точно в горния ъгъл на улицата, спускаща се направо от булевард „Фатих“ към Маркиановата колона. Този сравнително къс булевард, излизащ досами историческия паметник, не бе по-различен от която и да е улица или задънена пресечка, в която и да е махала на злощастния ни Истанбул, завладян от безбройното множество коли, запълнили и най-малката празнина в неговото тяло. Но ако трябва да съм честен, макар обикновено по това време на вечерта булевардът напълно да опустяваше, в този миг неочакваното стълпотворение от коли ни идваше като манна небесна, защото ни скриваше от зоркия поглед на евентуалния посетител, който би могъл да дойде, за да остави жертвата си пред паметника.
В колата бяхме само аз и Али, но освен нас на площада с колоната откъм улицата към парка чакаха още трима души, командвани от Екрем. Мястото, където бях паркирал колата ми, беше горе на високото и оттам спокойно можехме да наблюдаваме Маркиановата колона, известна и като Девичата колона — Къзташъ, гордо извисяваща се от векове към небето, макар вече да не носеше статуята си, а повечето от надписите върху постамента й да се бяха изтрили с времето.
156
Хейнрих Крипел (Heinrich Krippel) (1883–1945), е австрийски скулптор, познат в Турция с паметниците на Ататюрк в няколко града — Истанбул, Коня, Анкара, Афионкарахисар и др. Бил е поканен от Мустафа Кемал Ататюрк, който лично му е позирал за статуите. — Б.пр.
157
Флавий Маркиан е император на Източната Римска империя от 450 г. до смъртта си през 457 г. Смята се, че е от тракийски произход, от племето на бесите. Възкачен е на престола от сестрата на Теодосий ІІ Пулхерия, която се омъжва за него. Той отказал на Атила ежегодния данък, като му заявил, че „златото е за приятелите, желязото — за враговете“. — Б.пр.