— Толкова дълго ли живеят тези птици?
Видях как по лицето му премина тъга.
— Някои живеят до осемдесет години. Те са жако папагали. Латинското им наименование е Psittacus erithacus. Много умни животинки са. Могат да запомнят до хиляда думи. Но са много деликатни създания — разболее ли се един, всички си заминават след него. — Дълбоко въздъхна и продължи: — Имах четири двойки. Осем папагала. Много жалко, че хванаха някакъв вирус и измряха всичките. Всяка сутрин изваждах по едно мъртво птиче от дъното на клетката… Паднеха ли на пода — нямаше спасение. Слава богу, че намерихме един чудесен ветеринар, който веднага разбра от какво боледуваха и изолира болните от здравите. Една от отделените двойки изпратихме на покойния Недждет. Крал Визас с любимата му Хеката.
— Хеката — богинята на Луната ли?
— Ооо, господин главен инспектор, вие, изглежда, имате големи познания и в митологията — с прекалена и превзета любезност се обърна той към мен.
— Но защо стоите на крака? Заповядайте, седнете! — посочи след минута Адем към кожените фотьойли около махагоновата маса. — Моля, заповядайте!
Ние с Али се настанихме в удобните кресла, но Ерджан предпочете да остане прав, може би заради напрежението от спора преди малко. Адем обаче не го остави и го подкани отново:
— Седни и ти, неудобно е пред гостите.
— Моля ви, нямах такова намерение — отвърна леко изнервено Ерджан, — пък и нали сме бивши колеги. Как бих могъл да ги накарам да се почувстват неудобно? Полицаят, дори да е пенсиониран, си е пак полицай. Нали така, господин главен инспектор?
Потвърдих, без да обръщам внимание на смръщеното лице на Али:
— Разбира се, разбира се, полицаят си е винаги полицай…
Но нито опитите на Ерджан да ни стане симпатичен, нито моето разбиращо поведение успяха да пречупят твърдото намерение на Адем всички да седнем около масата.
— Ти все пак седни! — подкани го пак той, обаче противно на законите на гостоприемството, самият той все още, може би чисто импулсивно, продължаваше да стои прав.
Докато чакахме да ни предложи нещо за пиене, Адем Йездан неочаквано се върна отново към предишната тема.
— Хеката е богиня на Луната, пазителка на град Византион. Но нашата Хеката не успя да свикне с новия си дом и не живя дълго, горката. При мен остана само една двойка папагали — Юстиниан и Теодора… Миналия месец загубихме Юстиниан… Ето затова — придаде той особен тон на гласа си, сякаш искаше да подчертае някаква много важна подробност, — като научих, че Недждет е починал, първото, за което се сетих, беше Крал Визас. Защото от това папагалско семейство ми останаха само той и моята Теодора, всички други измряха — каза Адем и отново хвърли изпълнен с любов поглед към птицата си.
Мен обаче повече ме интересуваше не Теодора от клетката, а Теодора от историята.
— Теодора не беше ли онази императрица, за която се говори, че била проститутка?
Стана му неприятно и той бързо отмести поглед от птицата и заобяснява, без дори да ме погледне:
— Това е спорно. Всъщност е била актриса — рече той и се наведе към една малка стъклена библиотечка срещу масата. Отвори вратичките и извади две книги, подредени една до друга на третия рафт. — Това го е писал държавен служител, на име Прокопий171, секретар и ретор, правен съветник… Много интересна личност. Според Прокопий Теодора е била една неморална проститутка и нимфоманка. Но в двете книги разказва напълно противоположни неща за нея.
Направи няколко крачки към масата и обърна книгата в кожена подвързия към мен. На тъмночервената корица пишеше Прокопий, а заглавието отдолу гласеше: „Сградите в Константинопол по времето на Юстиниан“.
— В тази книга Юстиниан и Теодора се възхваляват до небесата — продължи Адем, поклащайки я в дланта си като на кантар, сякаш претегляше стойността й. — Безспирни са похвалите му и към императора, и към императрицата.
Извади и втората книга.
— Но в това произведение всичко е различно, и това си личи още от самото й заглавие — „Тайната история на Византия“. Тук Прокопий ги развенчава, докъдето може, и представя Теодора като похотлива развратница, магьосница и опасна жена, а императора като кървав убиец, превърнал се в играчка в нейните ръце. Разбира се, тази книга е писана и разпространявана тайно.
Адем Йездан продължаваше да ме смайва с историческите си познания, но трябва да си призная, че тези твърдения на Прокопий много повече ме заинтригуваха.
171
Прокопий Кесарийски (Procopius, ок. 500 г. — ок. 565 г.) е бележит византийски учен, писател. Той не само е бил очевидец на важни събития във византийската история, но поради високото си служебно положение е имал достъп и до тайна информация. Като секретар на пълководеца Велизарий е водел кореспонденцията му, участвал е в преговорите с важни държавници от тази епоха, съставял е докладите му до Юстиниан. Той оставя ценни трудове — обемистото съчинение „Войните“, панегиричния трактат „За постройките“ и „Тайната история“, съдържаща критика на Юстиниан и жена му Теодора. (Прокопий Кесарийски. Тайната история. С., Народна култура, 1983, с. 128.) — Б.пр.