Тези й думи допълниха общата картина. Сега вече знаехме доста повече и за жената отсреща, и за жертвата. Но не беше достатъчно.
Този път аз наруших настъпилото тягостно мълчание в стаята.
— Сетих се за онова първо предложение, което Недждет ви е направил. Къде ви предложи да се ожените? Казахте, че било някакво историческо място.
Сякаш потъна някъде във времето.
— Недждет ми направи първото предложение на Сарайбурну.
— В крепостта „Сепетчилер“ ли?
— Не, пред храма на Посейдон…
Поусмихна се, като срещна празните ни и недоумяващи погледи.
— Разбира се, днес този храм не съществува! Ние се оженихме на мястото, където се предполага, че се е намирал Посейдоновият храм — преди близо две хиляди и седемстотин години. Първите заселници от Мегара, когато за пръв път са основавали града Византион, са изграждали храмове на боговете си по крайбрежието. Един от тях е бил на Посейдон, богът на моретата…
Щом само чу за Византион, вълната на любопитството направо заля нашия Али.
— Този Византион има ли някаква връзка с Недждет? — запита бързо той.
— Това беше дипломната му работа, беше един от малцината в Турция, които познаваха много добре този въпрос.
— Затова ли е нарекъл папагала си Визас?
Лицето на Лейля някак си просветна.
— Запознахте ли се вече с Визас? Смята се за човек. Толкова мила птица, истински приятел!
— Така е! — За пръв път заместникът ми споделяше чувствата на жената. — Невероятно създание!
— Добре, а монетите? — реших да прекъсна приказките за папагала аз. — Недждет интересуваше ли се от старинни монети?
Така ни погледна, сякаш искаше да каже: „А вие откъде знаете?“. Може да бяхме попаднали на важна следа и не исках да оставям този въпрос по средата.
— Работил ли е по въпроса за монетите от времето на Визас?
— Всъщност нумизматиката не беше истинската му специалност, но напоследък се беше заинтересувал от старинните монети. Събираше ги и имаше богата колекция.
Да не би да бяха сложили в ръката му монета, взета от собствената му колекция? Ако беше така, значи, разследването ни беше стигнало до някъде.
— Къде пазеше колекцията си? Сигурно не я е държал на съвсем достъпно място? — попитах аз.
— Не знам, трябва да е в дома му.
В къщата на Недждет не бяхме попаднали на нищо, наподобяващо каса или сейф. Може да я беше скрил някъде. Това значеше, че ще трябва още веднъж да отидем и да огледаме дома му. Докато тези мисли се въртяха в главата ми, Лейля попита:
— Защо се интересувате от монетите? Защо древните монети са ви толкова важни?
Беше дошло време да се играе с открити карти. Тъкмо щяхме да имаме възможността да преценим и реакциите на жената.
— Открихме монета близо до трупа му.
Не изглеждаше учудена, само присви очи и попита:
— Каква монета сте намерили?
— На лицето й има полумесец и слънце, и надпис „Византион“, а на обратната страна — лице на жена с вдигната на тила коса.
През кехлибарените й очи премина блясък на човек, който знае за какво става въпрос.
— Византийска монета. Метални монети, сечени по времето на Римската империя17 — изрече уверено тя.
— Познавате ли тези монети?
Вместо да ми отговори, бавно стана и отвори остъклената вратичка на малката библиотека отсреща. Извади една огромна книга и вместо да се върне на мястото си, застана между двама ни с Али и я постави на една малка, дълга и тясна масичка за кафе. Бързо с привични движения разлисти дебелата книга. На отворените страници се виждаха изображенията на метални монети.
— Тази ли е?
Пръстът й сочеше в горния десен ъгъл на страницата съвсем същата монета, каквато бяхме намерили в дланта на жертвата. Снимката на обратната страна на монетата беше точно до нея.
— Да, тази е.
— Оригинална ли е?
— Не знаем — отвърнах, вдигайки рамене. — Това може да каже само някой специалист.
— Мога ли да я видя?
— Разбира се, като дойдете в управлението, с удоволствие ще ви я покажем.
Посочих профила на жената от обратната страна на монетата:
— Коя е тя?
— Хеката, богинята на Луната. Някои я идентифицират с Артемида. Смята се, че Хеката винаги е помагала на Византион. Даже се разказва как Филип ІІ, бащата на Александър Македонски, искал да завладее Византион. В една беззвездна, тъмна нощ, без месечина в небето, стигнал до околностите на града. Целта му била да го завладее с мълниеносна атака. Но изведнъж в небето грейнали светлини, изгрели звезди и всичко наоколо станало светло като ден. В същия миг Хеката със знак накарала всички кучета да се разлаят. Целият град се разбудил и хората като видели приближаването на войската на Филип ІІ, взели мерки да го защитят. И така тази нощ Византион се отървал с помощта на богинята на Луната Хеката.
17
Византийската империя, за разлика от други съществували през късната Античност и Средновековието държави, няма точно определена година на създаване, понеже самата Византия както във възприятията на собствените си поданици, така и де факто, е автентичната средновековна гръкоезична Римска империя, естествено продължение на античната латиноезична римска държава. Византийците наричат себе си ромеи, т.е. римляни, държавата, в която живеят — Ромейска империя, т.е. Римска империя. — Б.пр.