По мрачното лице на Али си личеше, че тази история изобщо не му минава.
— Според мен убийците са се ръководели не от древногръцките обичаи, а от законите на мафията. И няма защо да намесваме историята в това. Недждет е бил убит заради пари. И монетата в дланта му е послание.
Предположението на заместника ми сигурно беше доста реалистично, но все още беше рано да правим конкретни изводи и да решаваме каквото и да било още отсега.
— Уморихме ви, Лейля ханъм! — казах мило, дори примирено. — Само един последен въпрос — за да си напишем доклада, трябва да знаем какво сте правили снощи?
Изгледа ни обидено.
— Не мога да повярвам — промълви ядосано тя. — Вие наистина ме подозирате!
— Не — поклатих глава аз. — Това е само формалност. Няма никаква причина да се съмняваме във вас.
Този път думите ми не успяха да я убедят.
— Както и да е — изрече с примирен вид. — Снощи си бях у дома. И да ви кажа, преди да сте ме попитали — бях с приятеля ми Намък. — Посочи снимката върху шкафа и повтори: — Приятелят ми — Намък Караман.
Лейля се усмихваше също толкова щастливо, както на снимката в дома на Недждет Денизел, само че тук беше с друг. Къдрокос, с увиснали мустаци, мургав, с усмихнат поглед. Приятен мъж.
Али, който записваше името му в тефтерчето си, попита безизразно, досущ като чиновник, изпълняващ задължението си:
— Какво работи този Намък Караман?
— Хирург е — изрече Лейля с безкрайно удовлетворение в гласа.
— Значи, ще го намерим в болницата, така ли?
По лицето й си личеше колко се забавлява.
— Не, ще го намерите в сдружението. В „Зейрек“18… Но сега трябва да е на друга среща. Щеше да участва в едно мероприятие по спасяването на старите истанбулски къщи.
А каза ли ви, че Визас е бил полубог?
Не можехме да чакаме да свърши събранието на Намък Караман тук, в дома на Лейля Баркън, и си тръгнахме от „Кючук Ая София“. Нямаше как иначе. Минахме по тесните улички в този исторически квартал с великолепни паметници, покрай величествени някога дворци и свещени църкви, за да свърнем към „Султан Ахмед“.
Хилядите туристи, събрали се на площад „Султан Ахмед“, разглеждаха любознателно някогашния величествен римски хиподрум, прочутия османски Ат Мейдан, Змийската колона19, на която вече липсваха трите змийски глави, и докарания от не знам кой си император Чемберлиташ20.
Бях чувал от майка ми историята на Змийската колона. Била е донесена от Делфийския храм на Аполон. Вярвало се е, че тя пази града от змии, скорпиони, стоножки и всякакви други вредни пълзящи и насекоми. Но когато някакви самозабравили се негодници отсекли змийските глави с мечовете си, гадините го нападнали. Майка ми разказваше най-различни занимателни случки, за да ме накара да заобичам историята. С нея бяхме ходили да разглеждаме главата на едната змия в Археологическия музей. Втората се пазела в някакъв английски музей, а третата, за съжаление, била изчезнала.
Оставихме зад нас Змийската колона със странната празнота от липсващите змийски глави, хилядолетната Константинова колона21, и промъквайки се между автобусите с туристи, слязохме покрай „Ая София“ и се спуснахме през парка „Гюлхане“. Минахме по хубавия път между огромните дървета, по които през този сезон гнездяха щъркели, и стигнахме до „Сепетчилер“. Но келнерите, които са били на работа по време на събитието в неделята, още не бяха дошли. За да не губим време, тръгнахме към полицейското управление, за да разберем какви са новините от Зейнеб. Оставихме яркото обедно слънце да свети в листата на старата слива в двора и влязохме в лабораторията, никога невиждала дневна светлина. Зейнеб седеше на компютъра. Поглеждаше в екрана и си водеше някакви бележки. Така беше потънала в работата си, че дори не ни забеляза, като влязохме.
— Как е, Зейнеб? Толкова си се унесла… Само не ми казвай, че си решила вече случая! — пошегувах се аз.
Стреснато се откъсна от екрана на компютъра, но като ни видя, се усмихна и понечи да се изправи. Направих й знак с ръка да не става.
— Де да бях, инспекторе! — рече и усмивката откри равните й хубави зъби. — Без вас си е трудничко.
И Али с любопитство се взираше в екрана на компютъра — да разбере докъде е стигнала колежката му.
18
„Зейрек“ е малък район в квартала „Фатих“. Името на мястото идва от джамията „Молла Зейрек“, която преди това е била църква „Исус Пантократор“. — Б.пр.
19
Змийската колона е донесена от Делфийския храм на Аполон през 326 г. по заповед на Константин Велики. Тя символизирала победата над персите през 479 г. пр.н.е. Първоначално е била висока 6,5 м. и е била във вид на три преплетени змии, увенчана със златна чаша отгоре, която изчезва още през Античността, а змийските глави били разбити през 1700 г. — Б.пр.
21
Построена е по заповед на Константин VІІ в чест на дядо му Василий І. Първоначално е била висока 32 м., а в момента е 21 метра. Била е покрита с позлатени бронзови или медни листове, свалени и претопени през 1204 г. от кръстоносците по време на Четвъртия кръстоносен поход. — Б.пр.