— Еее, какво гледаше толкова съсредоточено? Какви са тия бележки, които си разчертала? Да не би кръвта по мазилката, която взехме от къщата на жертвата, да се е оказала неговата?
Зейнеб погледна унило.
— Не бе, Али. Тестът е отрицателен. Мазилката не посиня и не позеленя като при реакция с кръв. Значи, петната по мазилката не са от кръв.
— Значи, жертвата не е била убита в банята! — с нескрито задоволство от правотата си промърмори Али. — Тогава от какво ще са тъмните петна по мазилката? От самия човек ли? Да не би пък Недждет да си е боядисвал косата?
— Е, чак такива подробности не знам, но е сигурно, че не са от кръв — с неудоволствие отговори Зейнеб.
— От различни места ли взе пробите от мазилката? — намесих се и аз в разговора им. — Ако са само от едно място, може да сме пропуснали нещо.
— Прав сте, инспекторе, но съм ги взела от различни места. И смятам, че престъплението не е извършено там, в банята.
— А това пък какво е? — прекъсна ни Али, който се беше вторачил в екрана на Зейнеб. — Що за картинка е това?
Приближих се — виждаше се нещо, напомнящо главата на орел. Али не откъсваше поглед от него, мъчейки се да отгатне какво представлява. Зейнеб се възползва от стъписването му и го притисна.
— Според теб какво може да е?
— Откъде да знам? Прилича на някаква птица, по-скоро — на птича глава. Някаква антика ли е?
— Да — засмя се Зейнеб, — антика! Само на няколко хиляди години!
Обърна се към мен, опитвайки се да скрие радостта си.
— Какво ще кажете, инспекторе, каква е тази рисунка според вас?
Да си кажа честно — и аз не можех нищо да разбера. Но като разгледах очертанията й и успоредните им къси линии, си спомних, че така се изчертават картите — по-близките до морското равнище места с бяло, по-високите — с точки, а най-високите — с линии.
— Карта ли е?
— Браво, инспекторе! Да, карта е! Топографска карта. Но на кое място? Можете ли да отгатнете?
— Откъде да знам? — отвърна Али, видимо притеснен. — Може да е всяко едно място…
Големите като на кошута очи на Зейнеб весело светнаха.
— Стига бе, Али! Майтапиш ли се? Разследваш местопрестъпления, малко от малко използвай мозъка си!
Дали Али щеше да си поразмърда мозъка, не знам, но и неговият началник не се сещаше за нищо в този момент. Като разбра, че няма да се сетим, Зейнеб взе да ни подсказва:
— Ние по кое дело работим сега?
Неизхабените мозъчни клетки на помощника ми се раздвижиха по-бързо.
— Боже! — възкликна той и се цапна по главата. — Това тук не е ли нос Сарайбурну?
— Малко повече от него — разпалено допълни Зейнеб. — Византион и околностите му. Градът, чието име е изписано върху монетата!
Погледнах по-отблизо рисунката — да, това наистина беше крайната част на историческия град. Вярно — толкова много приличаше на птича глава! Любопитният орел беше протегнал главата на огромното си тяло върху европейския континент и се взираше през Босфора в Азия.
Значи, докато сме били при директорката на двореца „Топкапъ“, Зейнеб не се беше занимавала само с тестовете на пробите с луминол22, но като ги е приключила, се е заела да изследва и древния Византион. Сякаш само това очакваше, за да заприказва с апломб:
— Византион е основан от някой си Визас, шефе!
Али я гледаше със скръстени на гърдите си ръце.
— Това вече го знаем. Визас е кралят на гръцките колонисти — изрече той с тон на всезнайко. — Докато Зейнеб го гледаше смаяно, подигравателно продължи: — Византион означава всъщност „мястото на Визас“.
Зейнеб се превърна в самото разочарование, докато Али изживяваше сладостта от победата си — за втори път днес!
— Напразно си се морила, Зейнеб, Лейля ханъм ни изнесе урок за всичко това. Разказа ни абсолютно всичко за този крал. Нали така, шефе?
Нямаше да пропусне да ме посочи за свидетел, но и Зейнеб не падаше по гръб толкова лесно.
— А каза ли ви, че Визас е бил полубог? — премина тя в контраатака. — Разказа ли ви, че е бил син на Посейдон?
Али, който и без това не си мореше ума с подобни неща, не знаеше какво да каже. Криминоложката, с вид на човек, който си беше свършил работата, се обърна към мен:
— Съществуват най-различни легенди за основаването на Византион, шефе!
Вече трябваше да тръгвам. Да мина през „Зейрек“ и да говоря с онзи Намък, а след това и да успея да се прибера вкъщи. Щеше да е срамота, ако закъснеех за идването на Евгения. Винаги обаче съм харесвал легендите, слуховете, разказите за Истанбул и съм обичал да ги слушам! Освен това те в случая бяха свързани с разследваното от нас престъпление и нямаше начин да не ги чуя още веднъж.
22
Луминолът е химикал, който при взаимодействие с хемоглобина в кръвта блести зеленикавосиньо. Използва се от криминалистите за откриване на следи от кръв, които са невидими с просто око. Химикалът се напръсква върху обширно място в пълна тъмнина, за да се вижда реакцията. — Б.пр.