— Е, разказвай да чуем! — рекох аз и се настаних на един от празните столове покрай масата.
Вирналият за малко нос Али се окуми. Все още стоеше прав. Посочих му свободния стол.
— Защо не седнеш, Али? Не е срамно да не знаеш, срамно е да не научиш онова, което не знаеш…
— Прав сте, шефе! — рече Али, но вътрешно не беше съгласен.
Не приемаше и поражението си, а и нямаше какво повече да каже, затова предпочете да помълчи за момент. Сигурен бях, че при първия удобен случай щеше да се опита да вземе реванш, ама и Зейнеб не беше по-различна от него. В началото това тяхно съперничество ме дразнеше и дори се принуждавах да се намесвам понякога в техните препирни. Чак по-късно разбрах, че това е техният начин да флиртуват. Чувстваха се щастливи от вълнението да се противопоставят един на друг, да спорят и да се нападат взаимно. За да не им развалям това удоволствие, и аз често пъти премълчавах. Още повече че в повечето случаи тези диспути помагаха на разследването, като ни даваха възможност да преценяваме нещата от една по-различна гледна точка.
— Първата легенда е онази, която вече ви разказах! — продължи думите си Зейнеб, след като хвърли едно око на записките си. — Народът на Мегара в Древна Гърция бил победен във войните и обеднял. Техният крал Визас се допитал до Делфийския оракул какво трябва да направи. Оракулът предал повелята на Аполон: „Качете се на корабите си и преплавайте морето, основете града си срещу земята на слепите23“, рекъл им той. Те изпълнили заръката му и стигнали срещу земята на слепите, тоест стигнали до днешния нос Сарайбурну.
Али явно не разбра и промърмори:
— Че коя ще е тая „земя на слепите“?
Тръгнах да му обяснявам, за да остави момичето на мира:
— Кадъкьой24, скъпи ми Али! Тази част на легендата я знам и аз. Този израз е вид ирония към заселниците в Кадъкьой, които са били толкова слепи, че да не видят прекрасната земя на другия край, където сега е Сарайбурну. Тоест толкова сте слепи, че не виждате прекрасното, това е искал да каже оракулът.
— Не само красотите, шефе — отново взе думата Зейнеб. — Тъй като Византион от три страни е обграден с морета, затова е особено добър и за отбрана. Разбира се, че има и стратегическо значение. Вземали са и данъци от преминаващите през Босфора кораби.
— Да беше казала „харач“25 — не се сдържа да прокоментира и нашият калпазанин. — Като Дели Домрул26 — от минаващите по три, от непреминаващите — по пет пари…
— И рибните пасажи… най-важният източник на храна за града. Паламуди, скумрии, лефери…
— Кой знае какви още риби е имало по онова време? — с носталгия добавих и аз. — В детството ми още вадеха лефери от Босфора… Унищожихме популациите им…
— Както и да е. Като не видели прекрасната земя в Сарайбурну, се заселили в Азия и затова ги нарекли „слепи“, а града им — Халкедон27.
— Ама наистина са били слепи тия — промърмори и Али. Най-сетне се беше отказал да стърчи прав и седна на свободния стол до мен. — Да имаш Сарайбурну и да се заселиш в Кадъкьой? Бих живял там, само и само да имам тази гледка!
Зейнеб, поглеждайки към човката на орела, не можеше да не се съгласи с това:
— Бога ми, и аз бих избрала Сарайбурну! Помисли си само, Али — по онова време всичко наоколо е било гори, нямало е нито тия безформени сгради, нито това човешко стълпотворение! Да не говорим за колите — то пътища не е имало като хората, само няколко рибарски лодки, тук-таме някоя платноходка се е поклащала върху морето. Нищо повече! Това, което нарече „град“, е било едно малко пристанище, една крепост, заобиколена от гори и от море!
За миг се опитах да си представя Истанбул такъв, какъвто го описваше Зейнеб. Напразно — така и не успях да извикам пред погледа си представата за онзи античен град, не можах да изтрия от съзнанието си призрака на обгръщащите ни отвсякъде бетонни сгради и грозни гледки. И Зейнеб, и Али бяха потънали в мълчание. Сигурно защото и те като мен неуспешно се опитваха да си представят античния Византион.
— Това ли е всичко? — опита се да омаловажи нещата моят всезнайко. — Добре, но ние, така или иначе, вече знаехме всичко това.
23
Според легендата крал Визас от Мегара, град, намиращ се близо до Атина, основал Византион, като преплавал с флотата си на североизток през Егейс-ко море. Когато се допитал до оракула в Делфи къде да изгради своя нов град, той му казал: „Срещу слепците“. Визас не разбрал смисъла на това, но когато доплавали до Босфора, решил, че слепите са жителите на разположения на азиатския бряг гръцки град Халкедон, които явно не виждали прекрасната земя само на миля от другата страна на Босфора. Визас основал своя град именно на това красиво място и го именувал на себе си — Византион. По-късно Византион завладял Халкедон. — Б.пр.
26
Легендарен турски герой, който изградил мост над едно сухо дере и карал насила хората да преминават по него — който преминел, му вземал по три аспри, който не искал да премине — по пет пари. Накрая ангелът на смъртта Азраил дошъл и го вразумил. — Б.пр.
27
Всъщност първите колонисти в Халкедон са били земеделци, а не търговци и затова за тях мястото, около което е имало обширни плодородни поля, е било по-добро. — Б.пр.