— Задръж малко, Али! Сега ще ви разкажа същинската легенда — продължи Зейнеб, поглеждайки към мен. — Тази легенда стига чак до Зевс. Най-великият от олимпийските богове, известен със своите любовни похождения.
— То и без туй всички старогръцки легенди опират до Гръмовержеца — отново се опита да я засече Али, но Зейнеб продължи, все едно не е чула думите му.
— Един ден Зевс видял прочутата с красотата си дъщеря на Аргос, Йо, и веднага се влюбил в нея. Много скоро новината за новата любов на Зевс достигнала до ушите на главната богиня Хера, на която и без това били омръзнали похожденията на съпруга й. Тя ужасно се разгневила и понеже не можела да му стори нищо, решила да си отмъсти на Йо. Щом разбрал за това, Зевс, за да я опази от жена си, превърнал Йо в бяла юница. Но Хера пак узнала за тази негова хитрина и накарала да откраднат кравата, а Аргос сложила да я пази. Зевс също не стоял със скръстени ръце и изпратил бог Хермес да го убие. Като разбрала за това, Хера изпратила един стършел, който да я преследва. За да се спаси от него, Йо пробягала хиляди километри, стигнала до Босфора и се хвърлила във водите му. С плуване преминала на отсрещния бряг. Така първото име на Босфора било „Боспорос“, което на гръцки означавало „Бичи брод“. Както и да е. Пътят на бягащата от гнева на Хера Йо достигнал до Златния рог. Тук между два хълма тя родила момиче, на име Кероеса. Но като поотраснала, и тя пострадала от един бог — бога на моретата Посейдон. Като не могла да се противопостави на този силен бог, тя забременяла от него. Бизантас, или Визас бил това бебе, което Кероеса носела в утробата си. Затова и успял да стане велик крал и да основе този велик град, който нарекъл с името си. И монетата, която намерихме в дланта на жертвата, е от този град28.
— Не е така, мила ми Зейнеб — засече я Али. — Тази монета са я секли не жителите на Византион, а римляните, при това — стотици години по-късно.
Ей, тия май пак започнаха!
— Наистина, Зейнеб, кога Византион е станал римски? — намесих се и аз. — Има ли нещо по този въпрос в нещата, които си изчела?
Лицето й светна като на трудолюбив ученик, изпълнил отлично домашната си работа.
— Има, инспекторе! Не знам колко е вярно, понеже потърсих в интернет — отвърна ми тя и хвърли многозначителен поглед към Али. — Всъщност данните, които сте взели от Лейля ханъм, са по-достоверни. Но от това, което прочетох… — Не беше много сигурна и отново погледна в записките си. — Да, точно така пише — Византион е основан около 660 г. пр.н.е. Просъществувал повече от седемстотин години като град държава. През 73 г. е присъединен към Рим в границите на Витиния и Понт.
Наистина, малко се поучудих.
— А бе, значи, Рим е бил чак след 700 години? А аз си мислех, че империята е от по-рано…
— Прав сте, и аз смятах така — отвърна тя. — Срам ме е да го кажа, но аз си мислех, че гърците и римляните са един и същи народ.
Какво бих могъл да кажа? Бяхме невежи за историята на собствения си град! Да оставим настрана гръцкия и римския период. Не знаехме нищо и за османския му период. Въпреки цялата ни неукост, станеше ли дума — без капка свян заговаряхме за „славните ни предци“! До припадък!
Докато си мислех за тези неща, осъзнах, че сме в странна ситуация. Ние работехме върху разкриването на едно престъпление. Бяхме от хората, които разрешават престъпления, спорят около неизвестните страни на случилото се, размишляват, разсъждават. А сега досущ като някакви археолози седяхме около масата и издирвахме тайнственото минало на града. Не че не ми допадаше и това, но задачата ни беше да разследваме едно престъпление и да разрешим случая.
— Както и да е — рекох и станах от стола. — Зейнеб, скъпа, кога щяха да правят аутопсията?
— Утре, шефе! До обяд ще имаме резултатите от аутопсията, така си мисля.
— Добре, но няма да е лошо утре още веднъж да посетим къщата на убития. Както каза Лейля, може би колекцията му от монети ще е някъде там. Трябва добре да го проучим и самия Недждет. Още ли е работел в университета, или е бил на някаква друга работа? Трябва да разберем всичко това. Лейля приказваше за него малко колебливо. Стори ми се, че крие нещо от нас. Трябва да прегледаме и криминалното му досие. Дали се е забъркал в нещо? Ако няма досие, да проверим бил ли е разследван за нещо?
— Ами онзи хирург? Него няма ли да го разпитаме, шефе?
— Ще го разпитаме, Али. Аз сега ще мина през онова сдружение.
28
Във Византион се секат монети с полумесец и звезда още през IV в. пр.н.е. Според легендата полумесецът е в чест на богинята на Луната Хеката, която жителите тогава считат за спасителка на града от атаките на Филип II Македонски през 340–339 г. пр.н.е. По-късно, през 330 г. от н.е., Константин I добавя звездата на Дева Мария към флага. Византион всъщност за пръв път в европейската история използва като символ комбинацията от полумесец и звезда. Полумесецът и звездата не са напълно изоставени от християнския свят след падането на Константинопол. И до днес на официалното знаме на патриарха на Йерусалим има полумесец и звезда с лъчи. — Б.пр.