— Къде да е? На булеварда от долната страна на градината… Нали го обозначихме на картата… На булевард „Мимар Синан“…
Облекчено въздъхна:
— Ааа, добре! Контролираме и входа, и изхода на този булевард!
Но въпреки това му беше неспокойно. Взе да пристъпва на място, както беше застанал прав. Не ми се искаше да го притеснявам, но ако наистина долният булевард е останал непокрит…
— Хайде да отидем да хвърлим едно око! — казах аз, тръгвайки към вратата, през която само преди малко бях влязъл. — Тъкмо ще видиш и тюрбето на Синан!
Излязохме от вратата на „Сюлейманийе“ и тръгнахме наляво от чаршията с редиците дюкянчета, където беше и ресторантчето, в което тази сутрин бях закусил. Вървяхме точно по средата на кюллийето. Съпровождаше ни бледата светлина на пълната луна, процеждаща се измежду колоните на вековните чинари в двора на джамията, и завихме по уличката „Шифа“203, наречена така, понеже там се намираше болницата, или Дарюшшифахането. Тюрбето на Синан беше в края на уличката, от едната страна на която бяха постройките на кюллийето, а от другата страна — стените на джамията. Като стигнахме края й, показах на Али скромното мраморно тюрбе, извисяващо се на нещо като островче в ъгъла на булевард „Мимар Синан“, който ни се падаше отдясно.
— Ето, това е гробницата на Синан.
Помощникът ми изглеждаше разочарован. Първо погледна скромното, но прелестно тюрбе, после — извисяващата се огромна джамия „Сюлейманийе“.
— Не е ли доста малко?
Някаква горчивина пропълзя в мен.
— Така е — смотолевих аз. — Малко е, но пък е красиво!
В този миг Али се стресна от телефона си, който беше нагласил на вибрация.
— Момчетата ме търсят — каза той, преди да го вдигне. — Дали няма някакво развитие?
Изобщо нямаше да се учудя. Гледах го с любопитство, докато си поемаше дъх, преди да отговори.
Гласът му едва се чуваше.
— Какво? — попита той и се закиска. — Недей така бе, братче! Аз съм бе, аз, не ме ли позна? Шефът е с мен. Добре, добре. Браво, бъдете нащрек!
Прибра си телефона и с някаква неприкрита гордост каза:
— Видели ни, но в тъмното не могли да ни различат… та ми съобщиха, че двама души са тръгнали по булеварда.
Това беше добре! Вече съвсем успокоен, тръгнах към тюрбето на Синан, следван от помощника ми и пълната луна.
— Точно на най-високото са го направили — прошепна Али, спирайки пред шадравана, издялан от цяло парче мрамор.
С едната си ръка сочеше към булевард „Мимар Синан“, с другата — към „Фетва Йокушу“.
— Точно на пресечната точка на двете улици.
Минахме от страната на булеварда покрай покритите с мраморни табели стени. Срещу себе си видяхме красив, изящно издялан от камък прозорец. След туй стигнахме до самия гроб зад металните оградки. Той беше във формата на ковчег, а надгробният камък — във формата на чалма. Над тях се извисяваше малкият купол на тюрбето, носен от шест колони. „Дори собствената си гробница е направил сам уста Мимар Синан!“ — прокънтя изведнъж в ушите ми гласът на Йекта от снощи. Успях да прочета само седемте стиха от поемата, изписана върху метална плоча под надгробието във формата на чалма:
„Издигна над четиристотин величествени месджида. / Направи на осемдесет места джамии този изкусен майстор. / Живя почти сто години и накрая почина. / Всевишният да превърне мястото, където лежи, в райска градина. / Покойният Саи каза [тази] хронограма. / В годината 996 (1588 г.) напусна тоя свят най-първият измежду архитектите Синан. / Млади и стари нека се молят за успокоение на душата му.“204
— Да почива в мир! — произнесе с уважение Али. — Голям човек е бил бе, шефе! И с огромно сърце!
Ако не беше толкова сърцат, какво ли щеше да прави Синан? Живял е във времена, когато султаните са колели и бесели. Животът му е висял на косъм, или по-точно, зависел е от думата на султана. Всеки миг е можело да изгуби главата си. И все пак ще да е бил човек в хармония със себе си. Надживял е четирима султани, както каза Йекта. Селим Явуз, Сюлейман Великолепни, Селим ІІ, Мурад ІІІ. И сигурно, докато е изпълнявал заповедите им, се е подсмихвал под мустак: „Някой ден от вас ще остане само името, а моите творения ще служат на хората хиляди години“.
— Каква е тая миризма?
Тази нощ явно помощникът ми беше обладан от мания за миризми.
— Каква миризма, Али? Аз не усещам нищо.
204
Благодаря на колегата ми Орлин Събев за превода от османски език на този пасаж. — Б.пр.