— Много е красив — отвърна Сара и Козем направи знак на един от евнусите да го купи.
Сара разбра, че трябва да внимава. Ако продължеше да одобрява всичко, което се изпречи пред погледа й, щеше да се завърне в двореца с половината стоки от пазара.
— Ти самата имаш ли нужда от нещо? — попита Сара.
— Да имам нужда ли? — Козем я погледна изненадано.
Сара разбра, че бе задала глупав въпрос. Покупките на старата господарка бяха просто прищявка, а не необходимост.
Когато завиха по друга алея, Козем се спря, възхитена от една сребърна урна, гравирана по ръбовете с виещи се лозови стебла. Сара използва момента да огледа скришом задната част на алеята. Всичко, което успя да види, бе прашният път и една каменна сграда, чийто вход бе във формата на арка. Гледката никак не бе окуражителна.
Козем каза нещо на турски и продавачът се впусна в многословни обяснения. Козем обаче поклати глава.
— Ще я купиш ли? — попита Сара.
— Той иска твърде много.
— Не се ли пазариш с него?
Сара си спомни какво бе чувала за прочутите пазарлъци, когато ставаше дума да се купи нещо в Средния Изток. Тези хора бяха превърнали това в изкуство.
— Разбира се, че не — отвърна Козем. — Той трябва да се чувства поласкан, че продава нещо на valide pashana.
Сара извърна поглед, за да скрие усмивката си. Когато отминаха по-нататък, продавачът се затича след тях и накрая старата жена получи урната, разбира се, на цената, на която бе настояла.
След около час евнусите бяха толкова натоварени с най-различни стоки, че Ахмед трябваше да ги изпрати обратно в колите, за да ги оставят. Когато главният евнух започна да им дава наставления, а Козем се спря, възхитена от чифт обици, Сара разбра, че точно сега е настъпил дългоочакваният шанс за бягство. Грабна два подноса с бижута и ги преобърна. Пръстени, гривни и диадеми се разпръснаха по земята. Собственикът на сергията закрещя, наскачаха и други продавачи да му помогнат, а Сара откачи две малки килимчета от куките им и ги запрати в лицата на двамата мъже, които стояха най-близо до нея. След това се затича колкото й държат краката, тъй като в този момент Козем се обърна, за да види каква бе причината за цялата тази врява, а главният евнух се развика тревожно.
Евнусите хвърлиха стоките на земята и, заедно с главния евнух се втурнаха след нея. Сара уви фереджето около ръката си, за да може да тича по-бързо, след това зави зад един ъгъл, където се блъсна в един човек, който водеше магаре, натоварено с кошове със зелени смокини. Тя се обърна рязко и се насочи в противоположната посока, където хората заотстъпваха да й направят път. Сара продължи да тича, докато излезе от пазара. Пред нея се виждаха къщи с широки дворове с фонтани пред тях. Това очевидно бе някакъв жилищен квартал, но Сара продължи да тича, докато болката в гърдите й стана толкова непоносима, че тя не можеше да продължи повече, и се облегна на стената на една къща, като едва успяваше да си поеме дъх. Тъкмо попиваше потта от лицето си с края на туниката си, когато вратата на къщата се отвори и оттам излезе една забулена жена, която изля на улицата ведро с вода. Жената се обърна и я забеляза. Махна й с ръка. Сара най-накрая разбра, че непознатата й прави знак да я последва. Не вярвайки на късмета си, младата жена се огледа отново за преследвачи, след което влезе в къщата.
В гостната, където я въведоха, имаше тъкан на ръка килим и голяма маса с няколко стола, поставени пред огромна камина, която заемаше почти цялата стена. Въпреки горещината, в камината гореше слаб огън, на който бе сложен някакъв съд. В ъгъла, в красиво изработена люлка, спеше бебе, на една верига от тавана висеше газена лампа.
Жената махна воала от лицето си и предложи на Сара да седне. Тя се отпусна на стола, като също махна фереджето и яшмака си и изпусна въздишка на благодарност. Жената вдигна готварския съд и го свали от куката, като попита по този начин Сара дали е гладна. Тя поклати отрицателно глава и направи знак, че е жадна. Непознатата извади една кана, наля в чаша разредено с вода вино и й го подаде. Тя изпи половината на един дъх, като се намръщи, защото питието беше много горчиво, но утоли жаждата й. Почина си малко, след това изпи останалото, облегна се назад и затвори очи.
От задната стая се появи един мъж и жената му направи знак с поглед, като посочи към Сара. Мъжът кимна, че е разбрал, и се оттегли бързо, като спусна завесата, разделяща двете стаи.
Изминаха няколко минути, преди Сара да отвори очи. Спасителката й седеше да един стол срещу нея и шиеше нещо. Сара се опита да си спомни нещо на турски.
— Tessekur ederim7 — каза тя, като по този начин благодари на жената за гостоприемството й.