Калид отново я отблъсна от себе си, но този път тя успя да запази равновесие.
— Не съм свободна да идвам и да си отивам — отвърна тихо тя. — Това означава да си роб.
— И къде ще отидеш? Отново в Бурса и ще обикаляш улиците като подивяло куче? Имаше късмет, че попадна в дома на войник, който ми е предан и който те върна обратно при мен.
— Срещу известна цена — отвърна презрително Сара. — Видях как му платиха. Очевидно купувате войниците си така, както купувате жените си. Между впрочем, как разбраха коя съм?
— Веднага след като ти изчезна, моите хора ходеха от къща на къща и разпитваха Колко руси жени, облечени разкошно и с придружители евнуси, смяташ, че се разхождат по улиците на Бурса?
— Трябваше да опитам — отвърна упорито Сара.
— Защо? Защо трябваше да опиташ? — настоя Калид, като я фиксираше с поглед.
— Защото не мога да остана тук! Имам си свой живот в Бостън, приятели, семейство, работа! Дойдох тук, за да посетя братовчед си и да си почина, а не да ставам робиня на един похотлив диктатор!
— Толкова ли не можеш да ме понасяш? Толкова ли отвратителен ме намираш? — попита тихо той.
Сара срещна погледа му и почувства как я заливат горещи вълни. Това не остана незабелязано от Калид; той вече знаеше отговора на въпроса си.
— Не в това е въпросът — отвърна тъжно тя, като извърна поглед.
Калид постоя няколко секунди, загледан в пода пред себе си, след това се обърна към главния евнух на турски.
— Доведи ми моя baltasilar8.
Ахмед обаче не се помръдна. Калид го погледна въпросително.
— Какво има?
— Тя трябва да бъде бичувана, господарю — каза той. — Ако не по друга причина, то поне като назидание за останалите жени.
Калид хвърли поглед към Сара, която очевидно се мъчеше да разбере за какво си говореха.
— Не позволявам камшикът да съсипе тази кожа! — отвърна тихо Калид.
— Тогава известно време в тъмница на хляб вода?
Калид поклати отрицателно глава. Ахмед с поклони и излезе, като се върна почти веднага втори войник, който буквално се превиваше под тежестта на колан, на който бяха закачени стотици ключове.
— Да бъде заключена в покоите си, докато не отменя заповедта — нареди Калид. — Ще отключваш вратата само за да се занесе храна или по някой извънреден случай, само тогава! Прислужничката й Мемтаз да бъде затворена с нея. И през цялото време на вратата да има по двама стражи. Могат да пазят заедно с войниците. Има ли въпроси?
Ключарят се поклони.
— Можеш да си вървиш — обърна се Калид към него.
След това кимна на главния евнух, който хвана Сара за ръката и буквално я извлече от помещението, тъй като тя се съпротивляваше.
— Какво правиш? — извика Сара през рамо към Калид. — Къде ме отвеждат?
Калид не отвърна нищо, изчака, докато виковете й заглъхнаха по коридора, след това се отпусна в стола си и впи поглед в една невидима точка в пространството.
Козем внимателно пристъпи в стаята за аудиенции. Когато Калид вдигна поглед и я видя, не можа да сдържи едно стенание.
— Не! — отвърна уморено той. — Не сега!
— Калид, трябва да говоря с теб.
— Отведете я! — Той махна с ръка на евнусите, които придружаваха баба му. Те веднага я хванаха за ръцете, готови да изпълнят заповедта му.
— Калид, моля те! Няма да те задържам. Имам да ти кажа нещо важно.
Калид направи знак на евнусите да я пуснат.
— Направо съм бесен! — каза той, без да погледне към нея. — Твоя идея беше да я заведеш на пазар.
— Калид, тя нямаше да използва тази възможност за бягство, ако беше щастлива тук. Откажи се от това момиче и си вземи друго.
Той не отвърна нищо.
— Тя бяга от теб! Колко време можеш да я държиш под ключ?
— Колкото е необходимо.
— А дотогава аз ще умра.
— Нещата ще се развият съвсем скоро, вярвай ми. Тя съвсем не е безразлична към мен. Разчитам на това. Държи се според западните представи за благоприличие и цивилизованост, но аз трябва да премина тези бариери.
— Откъде знаеш, че можеш да го направиш?
— Знам, защото майка ми е могла да обикне баща ми — отвърна просто той.
Козем се приближи към него и го целуна по бузата.
— Ти винаги си бил романтичен, Калид. Сега ще те оставя сам. — Тя вдигна края на кафтана си и излезе на пръсти от стаята.
Калид остана с вперен във вратата поглед дълго след като тя си бе отишла. Изобщо не чувстваше тази увереност, която й бе демонстрирал, чудеше се дали някога ще намери това щастие, което баба му бе пожелала.
Ако Сара беше нещастна в Двореца на орхидеята преди опита си за бягство, след три дена затворничество в покоите си бе изпаднала в пълно отчаяние. Беше й отказана свободата да се движи в двореца, не виждаше никой друг, освен Мемтаз, която й донасяше храната и правеше всичко възможно да развлича господарката си. Даваха й книги, но Сара вече бе прочела повечето от тях, освен това не проявяваше интерес към отминали истории, които забавляваха жените от харема, нито пък я интересуваха игри, които включваха квадратчета и цветни минерали. Тя намираше тези игри детски и безинтересни.