Кралят изпадна в униние. Делото на живота му бе в развалини. Той бе вярвал, че покръстването на Норвегия ще бъде свещен триумф. Когато го принудиха да бяга на изток, крал Олав се почувства като куче, подвило опашка между краката си. Кралят на Норвегия! Викингът! Великият воин, който винаги бе гледал страха право в очите. Пратеникът на Господ Бог! Трябваше да бяга от крал Кнут и недоволните фермери.
Аз бях един от онези, които последваха краля на изток през великите гори. Той остави жена си и дъщеря си в двора на шведския крал Анунд и заедно с най-верните си мъже пропътува огромно разстояние, за да стигне Гардарайк на великия принц Ярослав от Новгород.
Вождовете признаха Кнут за крал на Норвегия и Хакон Ериксон за негов регент. Олав бе неутешим. Великият принц Ярослав предложи на Олав короната на България32, но кралят отказа. Единственото му желание бе да спечели обратно своята родина, своето наследство, Норвегия.
През лятото на 1030 г. Олав научи радостната вест, че граф Хакон се бе удавил, когато корабът му потънал. Норвегия бе останала без водач! С нови сили Олав се завърна в родината си.
Горд и уверен в своя триумф, крал Олав поведе армията си от хиляда и петстотин воини през долината Вердал в Трьонделаг.
Армиите се срещнаха при Стиклестад. Олав качи воините си на един хребет, откъдето имахме прекрасна гледка към врага, който започна да пристига на групи. На север имаше тресавища, на юг — река, а една клисура пречеше на врага да ни атакува от изток. Ако искаха да ни нападнат, трябваше да се изкачат по хребета, където Олав бе събрал воините си.
Аз се изравних с коня на краля и казах унило:
— Врагът разполага с три пъти повече хора!
Даг Рингсон, приятел на краля, още не бе пристигнал със своите хиляда мъже, които ни бяха толкова нужни. Олав се усмихна безстрашно.
— Бог и провидението са на наша страна — рече той.
Не отговорих. В долината под нас воините на врага се подреждаха в редици. Разузнавачите на Олав докладваха, че те бяха поне пет хиляди: фермери, наемници, вождове и водачи, които се бяха обърнали срещу Олав. Ръката ми стисна здраво дръжката на меча. Нямах вярата и увереността на моя крал и виждах единствено армия, която числено ни превъзхождаше.
— Ти беше добър оръженосец и верен приятел, Бард — рече кралят.
Все още го виждам пред мен, с бронята и шлема, с меча и брадвата, стиснал белия си щит, украсен със златния кръст на Белия Христос.
— Благодаря ти, господарю — отвърнах.
Кралят каза:
— Помниш ли как в Карлсра ти разказах за съня си, в който мъж с огън в очите ми каза, че като се върна вкъщи, ще стана крал на Норвегия?
Отвърнах на своя крал, че помня съня.
Олав се намръщи и продължи:
— Докато спах с глава в скута на Фин Арнесон, аз сънувах стълба, която стигаше право в рая. И пред портите на рая ме чакаше същият мъж с огън в очите.
Кралят ме погледна. Казах му, че според мен този сън може да е предупреждение. Олав се засмя:
— Точно обратното, Бард — каза той. — Обещание!
Олав бе събрал своите най-силни и смели мъже, както и няколко страхливи скалди, криещи се зад дебела стена от щитове. Най-отпред Олав бе наредил бандити и луди, които не бяха обучени воини, но пък наваксваха липсата на умения със свирепост и жажда за кръв. Около Олав се бяха събрали шведските воини на крал Анунд, воините на великия княз Ярослав и армията, която бе придружавала неговия петнадесетгодишен полубрат Харалд от Опланд.
Спуснахме се надолу по хребета към чакащата армия от фермери, а въздухът се разтрепери от бойните ни викове. На мен ми се струваше, че яздим право към Рагнарок. Не се страхувах да се сражавам рамо до рамо със своя крал, но скоро осъзнах, че поради голямото числено превъзходство на врага ние просто отлагаме неизбежното: смъртта на крал Олав.
Битката бе кървава и свирепа. Набрахме скорост, препускайки надолу по склона, и се врязахме в редиците на врага. Някои побягнаха пред нашата атака, други я отблъснаха. Някои се сражаваха с копия, други размахваха брадви, трети мечове. Дъжд от остри стрели се сипеше върху ни. Други хвърляха копия и камъни. Мъже крещяха и ревяха като диви животни, някои от гняв, други от болка или страх. Земята се пропи с кръв. Над бойното поле като невидима мъгла увисна противната миризма на вътрешности.
Торе Хунд, стар враг на краля, се приближи.