— Кой?
— Един колега и приятел. Ще ви запозная.
В нелеп пристъп на ревност, аз се чудя дали той е повече от колега и приятел.
— Брат ви спомена, че работите върху дисертация…
— Уф, какво знае той! Но да, така е. Учих теология и история в Бъркли. Сега съм нещатен професор в университета на Санто Доминго, но през повечето време работя тук, в кабинета си в двореца.
Седим на терасата и си говорим до два часа сутринта. И през цялото време си представям Беатрис гола в легло ми, косата й — разпиляна на копринените чаршафи; топъл дъх, блеснали очи, малки, остри гърди и обица на пъпа. Разговаряме за разликата между нюейдж движението и религията, за условията на живот в Южна и Северна Америка, за емиграцията от Африка и сформирането на първите племена. Представям си как тя обвива краката си около кръста ми и драска гърба ми с нокти. Разказва ми за приятелите си от Грейтфул Дед35 и Джеферсън Еърплейн36 и за халюцинациите си, причинени от ЛСД и мескалина. Аз й казвам, съвсем двусмислено, че не ми трябват наркотици, за да халюцинирам. Тя ми отговаря, също толкова двусмислено, че знае това.
Когато си пожелаваме лека нощ, тя ме прегръща и ме целува по бузата, сякаш за да каже, че ако бяхме в Сан Франциско и ако годината бе 1967 г., щяхме да сме заедно. Или просто се лаская? През 1967 г. съм бил нищо повече от едно яйце.
След като си лягам, дълго време чувствам мястото, където тя ме бе докоснала, сякаш е обвито в пламъци.
3.
Прекарвам целия следващ ден в библиотеката.
Не виждам нито Беатрис, нито Естебан. Вместо това компания ми правят книги, писма, ръкописи и древни карти на карибските острови и крайбрежието на Северна Америка.
Библиотеката е на приземния етаж и прозорците й гледат към парка. Тя има десет крила, които започват от основната зала и се разпростират във всички посоки. Някои от тях са пълни с книги от пода до тавана; други са пълни с шкафове с документи, писма, карти и други текстове, които са систематизирани по географски принцип, тематично и хронологично. На другия край на библиотеката има две огромни врати с месингови брави. Опитвам се да отворя една от тях, но са заключени. На стената до вратите забелязвам ключалка с код, екран за пръстови отпечатъци и скенер за ретини.
Попадам на цяла секция, посветена на карибските пирати. Измежду хилядите съдебни записи и смъртни присъди намирам гравюри на известни пирати и авантюристи, позиращи като крале. В един разпадащ се кашон попадам на дълги писма, адресирани до прадедите на Естебан и написани от пиратски легенди като Хенри Морган, Франсис Дрейк и Едуард „Черната брада“ Тийч. Едно чекмедже прелива от писма от САЩ от времето, когато колониите са били само тринадесет; намирам писма, съглашения и дори една от ранните чернови на декларацията на независимостта, написана от Томас Джеферсън. След като обядвам сам под един слънчобран на балкона на библиотеката, откривам северната секция, съдържаща изключително богата колекция от първи издания и редки ръкописи, както и серия остри писма, разменени между Хамсун37 и Ибсен38.
4.
Малко след пет часа Естебан влиза в библиотеката. Преструва се, че не е очаквал да ме намери там, сякаш е дошъл просто да си потърси някакво четиво за преди лягане.
Питам го какво има зад заключените врати. Казва ми, че те водят до специалната, допълнително подсигурена секция на библиотеката, където се съхраняват най-ценните и редки книги и документи.
Сякаш някой крадец може да се надява да открадне нещо повече от птичи курешки от двореца „Миерколес“…
— Бьорн, що се отнася до ръкописите, които открихте в Исландия.
Отново.
— Да не би да е въпрос на пари?
Въпросът му ме изненадва и не мога да измисля подходящ отговор.
— Защото ако случаят е такъв, трябва да знаете, че мога да ви направя много богат. След това ще можете да се занимавате с много по-интересни неща от тези, с които се занимава един доцент в университета в Осло.
— Харесвам работата си.
— Новият ви живот ще ви хареса още повече.
— Защо този ръкопис е толкова важен?
— Ще завърши колекцията ми.
Не е лъжа, но не е и цялата истина.
— Нека си помисля.
Нямам намерение да му продавам каквото и да било. Но имам нужда от още време, за да разбера какво става.
Но той ме поглежда и от изражението на лицето му добивам впечатлението, че току-що сме подписали договор и просто чакаме да изсъхне мастилото.