Отварям прикачения файл.
Няколко секунди светът спира да се върти.
Сира Магнус ми е изпратил сканирана и дигитализирана версия на кодекса на Снори.
5.
Оставам в Исландия още няколко дни.
През цялото време двама униформени полицаи не се отделят от мен, което ми пречи да върша това, което трябва да свърша.
С Тран ни интервюират от вестници и телевизии за откриването на пещерата и сребърното ковчеже с ръкописите, които всички вече наричат „Тингвелирските свитъци“. Името не е избрано произволно.
През 1947 г. козар от Кумран открил свитъци в една пещера, разположена близо до Мъртво море. През следващото десетилетие много други козари, бедуини и археолози открили не по-малко от осемстотин и петдесет свитъка, съдържащи древни еврейски библейски текстове. Тези ръкописи сега са известни като „Свитъците от Мъртво море“.
Изпращам на Тран копие на кодекса на Снори. За всеки случай го моля да не казва на никого, че имаме копие. Човек никога не знае.
Тингвелирските свитъци се съхраняват на сигурно място в масивния трезор в мазето на института „Арни Магнусон“. Арабите няма да могат да разбият стоманената врата, дори с динамит, Семтекс12 и горелки.
Тран вербува трима специалисти (двама лингвисти и един историк), които да преведат текста.
Решавам да се върна в Норвегия. Полицаите не възразяват. Дори са щастливи от този факт. Закарват ме до летището и не си тръгват, преди да се уверят, че съм се качил на самолета жив и здрав.
Не ги виждам да стоят и да махат, докато самолетът набира височина, но си представям, че правят точно това. И може би въздишат от облекчение, че най-накрая са се отървали от мен.
Пентаграмът
Норвегия
1.
Някой е бил в апартамента ми.
Живея в жилищен блок: две спални, дневна и кухня. Апартаментът ми е твърде голям за отшелник като мен, но гледката към Осло е превъзходна.
За мен домът е свещен. Когато входната врата се хлопне, аз се затварям от света. Проблеми в работата, досадни колеги, напористи жени, безскрупулни убийци.
Така че краката ми се превръщат в две оловни тежести, които ме залепят за изтривалката в коридора. Внимателно вадя ключа от ключалката и затварям вратата зад себе си. Оставям куфара си на ръчно плетения килим, който купих от един базар в Истанбул.
Вратата на кабинета ми е открехната. Помня, че преди да замина за Исландия, я затворих. Винаги затварям вратите, преди да изляза от апартамента. В случай на пожар или наводнение.
Дъхът ми секва. Дали все още са тук?
Очите ми се стрелкат наляво-надясно като побеснели.
Някъде в блока се тряска врата. Подскачам. Стегни се, Бьорн! Разбира се, че вече не са тук. Те са в Исландия. Не могат да бъдат в Исландия и в Норвегия едновременно.
Затварям очи и виждам мъртвите очи на Сира Магнус. Както и двамата араби в хотелската стая в Рейкявик.
Тишината тече и се подува. Какво да правя? Да избягам? Да остана на място? Да се обадя в полицията? „Крадците в апартамента ли са?“, ще попитат те. „Не знам“, ще им отвърна аз. „Вратата насилена ли е?“ „Не“, ще бъде моят отговор. „Просто знам, че някой е влизал в апартамента ми.“ След това операторът на спешната линия ще въздъхне и ще ме помоли да позвъня в централата, ако открия следи от взлом или кражба.
Бутам вратата на кабинета си. Тя се отваря.
Бях очаквал да вляза в стая, която е била претърсена. Но в стаята цари ред и всичко е на мястото си. Кабинетът ми изглежда точно така, както го бях оставил.
Почти.
Лявата страна на клавиатурата ми е била преместена сантиметър-два навътре от ръба на бюрото.
Подредили са дневната. Но са оставили „Камбаната на Исландия“ от Лакснес вдясно от „Лолита“ на Набоков, а не вляво от нея. В колекцията ми от компактдискове, Wish You Were Here на Пинк Флойд е оставен до Ummagumma. Кръстословицата на малката стъклена маса в ъгъла между диваните е обърната с лицето надолу. Химикалката, с която решавам кръстословици, е поставена под ъгъл, а не паралелно с ръба на долния край на кръстословицата.
Претърсили са спалнята, кухнята и малкия, претъпкан шкаф. Не знам дали са открили това, което са търсили. Не знам дори какво са търсили.
Изпразвам куфара си, включвам пералнята, взимам кенче бира от хладилника и се хвърлям на дивана.