Познавам навиците на професора. Знам, че той винаги идва на работа рано. Често се хвали, че свършва цялата си работа за деня, преди останалият свят да се събуди.
Аз пък прекарах цялата нощ в колата. На паркинга. В обсега на една камера за наблюдение.
Когато чукам на вратата, професорът вече е в кабинета си. Изражението на лицето му е изражението на човек, в чиято уста някой е изстискал цял лимон.
— Бьорн? Мислех, че си в Исландия.
— Бях.
Послушно му разказвам най-интересните моменти от пребиваването ми там, които несъмнено е научил от вестниците. Не споменавам нищо, което може да бъде възприето като нарушаване на протокола. Професор Арнцен е непоклатимо стриктен по отношение на правила, които биха изпитали търпението на светец. Но успявам да събудя интереса му дотолкова, че да ми позволи да продължа с „проекта“ си. Поглежда ме косо и ми нарежда да го информирам редовно за развитието на работата си, за да знае как върви тя.
Ясно.
4.
Цицерон бе казал, че самотата не е товар за човек, погълнат от учение. Аз винаги съм погълнат от учение, но това не прави копнежите ми по-лесни за задоволяване. Те просто стават по-лесни за потискане.
Заключих вратата на миниатюрния си кабинет и сега седя сплескан между преливащ шкаф с папки и рафтове за книги, пръскащи се по шевовете от мъдрост. Галя молива си с пръст и зяпам разсеяно през прозореца. Поглеждам към монитора на компютъра си.
Отчаяно се опитвам да разгадая какво е знаел Сира Магнус, какво е било нещото, което той бе осъзнал и което го бе накарало да се страхува от експертите. Знаел ли е, че те не са били изпратени от института „Шимър“? С кого бе говорил? Какво го бе накарало да сканира целия кодекс на Снори, страница по страница, и след това да измисли рунически код, който да ме доведе до копието?
Бях принтирал кодекса на лъскава, висококачествена хартия. Очевидно има и други послания и следи, скрити някъде в редовете руни и латински букви, символи и карти. Откъси от текста са кодирани, но голяма част от параграфите са четливи.
Каква е била тайната, накарала Снори собственоръчно да напише текст за идните поколения?
Първите три страници са изписани с руни, а пергаментът е по-тъмен и по-стар от останалите. Руните всъщност представляват германска азбука, добила популярност в северна Европа през първи век след Христа. Разпространението на християнството постепенно станало причина руните да бъдат заменени от латинската азбука, но в продължение на няколкостотин години руните и латинските букви били използвани едновременно.
Превеждам текста, символ по символ, дума по дума. Оказва се, че той съдържа правила, клетва и инструкции. Започва така:
„Внимавай, читателю на мистични руни. Мъченията на Дуат, Хелхейм и ада очакват тези, които разчитат тайните на руните без позволение.
Отречи се от тези пергаменти на боговете.
Защото е тъй: В тайнството на боговете, ние пазим Светата тайна. Силата на руните крие пророчеството зад воал от знаци.
Избрани сте вие, които пазите тайната със своята чест и своя живот. Вашите святи помощници, Озирис, Один и Белият Исус, ще ви следват и ще ви помагат. Да живее Амон!“
Следващият стих, изписан с руни, но очевидно преведен от египетски, е още по-странен:
Ключът?
След руническите текстове има няколкото страници, изписани собственоръчно от Снори няколкостотин години по-късно на латински. Към тях има приложени карти и рисунки. Някои части от тези латински текстове са кодирани, но останалото е напълно четливо:
„Крале и сановници, вождове и рицари, скалди и посветени мъже са обединени в Свещен кръг, кръгът на Пазителите на Свещената тайна. Единствено избраните и посветените могат да разберат скритите думи и скритите знаци.“
Представям си Снори, седнал в своя скрипториум13 в Рейкхолт. Стаята е осветена от лоените свещи върху бюрото и лампите с олио, висящи от тавана и стените. Освободил е писарите си, за да остане сам. Пред него е разстлан мекият бял веленов пергамент. Перото му е оголено и подострено. Той започва да пише, ръката му се придържа към линиите, отбелязани върху кожата. Рисува пентаграм по средата на страницата, известна още като звездата на Дявола. По времето на Снори хората вярвали, че могат да се защитят от демоните, които смущават съня им, като издълбаят звездата на Дявола върху вратата на дома си.