„Нощем, докато лежеше на твърдото легло в монашеската си килия, той често сънуваше младостта си, когато бе плавал с крал Олав и бе участвал в неговите набези. Полузаспал, той придърпа влажните одеяла около себе си, докато спомените се надигаха и изпълваха ледения мрак на килията му с картини, звуци и миризми. Понякога, когато не можеше да заспи, той отиваше до прозореца и слушаше дишането на морето и вълните, разбиващи се с трясък в скалите. Смразен до мозъка на костите си и почти сляп, той усещаше ледения вятър по лицето си и копнееше за миналото. Зрението му бе толкова лошо, че дори нямаше нужда да затваря очите си, за да си представи флотилията викингски кораби, които…“
… се врязваха във вълните сред облак от морска пяна. Аз стоях на носа на кораба „Морски орел“ заедно с крал Олав и надавах силни радостни възгласи, които вятърът отнасяше. Избърсах с ръка солената вода от лицето си. Кралят се засмя и също нададе радостен вик.
„Морски орел“ бе корабът на краля, елегантна лодка с драконови глави, резбовани на носа и кърмата. Наричахме го drakkar, драконовия кораб. Умели норвежки дърворезбари бяха създали ужасяващите дракони, страшните змии и гротескните морски чудовища, които красяха двете подпори. Мачтите бяха високи и прави. Платната улавяха вятъра и ни придвижваха над водата като стрела, изстреляна от лък. Двамата с Олав обърнахме гръб на вятъра и обходихме палубата с поглед. Много от мъжете клюмаха заради силната жега. Някои играеха на зарове, други си разказваха истории за славни дела и кървави битки. Един от навигаторите отбелязваше мястото ни на пергаментова карта. След това той направи резка върху слънчевия компас. Олав изсвири с пръсти на кормчията да завърти малко на изток. След това кимна на Ран, когото майката на Олав бе изпратила да го пази, когато отплавахме, преди толкова много години. Изведнъж кралят ме хвана за косата и разтресе главата ми.
— Виждам, че обичаш морето, Бард.
Аз се изплюх във водата и отвърнах:
— Кой не го обича, кралю мой?
Двамата с Олав бяхме на една и съща възраст. Наричахме го крал, въпреки че не управляваше страна. Силната, солена кръв на викингите течеше във вените му. Олав Харалдсон бе от кралско потекло; прадядо му беше Харалд Светлокосия, а баща му беше Харалд Гренске, кралят любовник от Вестфорд, който бе изгорен жив от Сигрид Гордата от Швеция, която се бе уморила от неговите опити да я вкара в леглото си. Когато Харалд Гренске умря в пожара в Швеция, Аста, майката на Олав, вече го носеше в корема си. Мъжът, за когото тя се омъжи, Сигурд Сир, бе пълна противоположност на първия й мъж: докато Харалд бе викинг до мозъка на костите си, агресивен и винаги готов да влезе в битка, Сигурд бе привърженик на мира, един вежлив и интелигентен фермер, който предпочиташе да се грижи за земята и животните си, отколкото да воюва. Но младият Олав бе син на баща си и като младо момче той често се подиграваше на доведения си баща зад гърба на майка си.
С ръка върху гладката резба на корпуса, аз гледах към непознатата земя, наречена Ал-Андалус, която бе управлявана от мюсюлмани. Дали ни чакаше яростен отпор?
„Нека дръзнат!“, помислих си смело.
Не се страхувах от никого. Откакто бяхме отплавали от Норвегия, първо към Дания и след това на изток, боговете винаги бяха заставали на наша страна в битките. Бяхме неуязвими. Дълго време се сражавахме и плячкосвахме из Швеция и държавите и островите около Балтийско море, преди отново да отплаваме за Дания, където се присъединихме към флотилията на вожда Торкел Високия, брат на граф Сигвалд Йомсвикинг.
Воините на двамата викингски вожда, Олав и Торкел, отплавахме заедно и край Ютландия17 сразихме многочислен и свиреп враг. Победите в Балтика, Дания и Холандия ни бяха изпълнили със смелост. Прекосихме канала заедно с Торкел Високия и неговите хора. В Англия се съюзихме с огромна датска армия и през есента вече лагерувахме пред Лондон. Крал Етълред се страхуваше. Той плати на Олав и на Торкел четиридесет и осем хиляди лири, за да пощадят кралството му. Натоварихме корабите си с цялата плячка, която бяхме събрали — над единадесет милиона сребърни монети. Какви богатства! С всяка монета можехме да си купим крава или роб. След това Олав и Торкел се разделиха. Торкел реши да се съюзи с крал Етълред, а Олав и неговата флотилия отплаваха за Франция.