— Не знам дали е важно — казва ни свещеникът след една почивка за кафе, — но една от камбаните е от времето, когато църквата е била нова.
Нещо подскача в стомаха ми.
— Оглушителна тайна… — прошепвам на себе си.
Ойвинд и свещеникът ме поглеждат изненадани.
— Каква тайна? — пита ме Ойвинд.
— Надписът върху руническата пръчка! Достойните Пазители на Амон Ра, които знаят оглушителната тайна на руните.
— Руническа пръчка? — свещеникът е объркан. — Амон Ра?
— Разбира се! — възкликва Ойвинд.
Разтреперани от вълнение, ние хукваме нагоре по изтритите от времето стълби до върха на кулата. Нахлуваме в камбанарията и спираме да си поемем въздух. Свещеникът влиза при нас и отваря два прозореца, за да влезе малко светлина.
Веднага разпознаваме коя от камбаните е най-старата. Не е трудно. Руническият надпис се извива в долната й част. Символите са полуизтрити, но все още се четат. Много стари църковни камбани са украсени с рунически надписи, изписани на обратно като магическо заклинание или клетва. Но в този случай четенето на обратно не помага. Докато правим напразни опити да разберем текста, свещеникът ни дарява със съчувствено снизходителна усмивка и ни съобщава, че надписът е безсмислен.
— Хора са се опитвали да проумеят надписа от векове, но още никой не е успял да разбере руните. Те са само за украса.
Ойвинд прави снимка на руните, а аз ги преписвам в бележника си, символ по символ.
4.
Ойвинд се връща с мен в Несоден. През следващите няколко дни се опитваме да дешифрираме руните. Но не успяваме да разбием кода. Мистериозните руни не само са кодирани, но и са руни „клонки“.
Тайната на руните „клонки“ е разделянето им на три семейства или cettir. Майсторите на руни са създали координатна мрежа, която изглежда така:
Всяка руна „клонка“ принадлежи към едно семейство, а семействата са обозначени с числа, но от долу нагоре, за да е по-объркващо. Руната също така има хоризонтално число, определено от нейния cett.
Според тази система, руната „А“ има стойност 24 (четвъртият символ във втория cett), докато руната „В“ има стойност 12 (вторият символ в първия cett).
Стойността на руната след това се изразява в броя разклонения, така че руната „А“ или 24 има две разклонения (cettir) в лявата част на дъгата и четири в дясната:
Руна „F“ ще има три разклонения в лявата част и едно в дясната, докато руната „Y“ — едно ляво разклонение и пет десни.
За мен има едно общо нещо между логиката и жените — невъзможно е да разбереш и двете напълно. Въпреки че познавам принципите, криещи се зад мистерията на руните, аз не успявам да разчета текста. Така че отново се обаждам на Терйе Льон Ерихсен за помощ.
Той не е труден за убеждаване. Снабден с бележките ми и снимките на църковната камбана, той се хвърля презглава в загадката, като Шамполион изправен пред мистерията на Розетския камък18.
Първото нещо, което Терйе прави, е да раздроби текста на няколко части по начин, за който нито аз, нито Ойвинд се бяхме сетили. След това анализира структурата на думите. По този начин открива, че текстът е съставен от две части, които се повтарят три пъти, плюс пет единични думи, които са изписани само по веднъж.
Майсторът на руните бе комбинирал обикновени руни с руни „клонки“, а текстът е бил написан отзад напред.
— Да видим дали руническото колело може да помогне — казва Терйе.
Направил е копие на руническото колело, което се съхранява в музея „Берген“. Руническите колела са изумявали и озадачавали учените от момента, когато първото руническо колело било намерено в дървената църква в Гол, която през 1882 г. била разглобена и впоследствие построена наново в норвежкия музей на културата в Осло. Руническото колело е примитивна система за закодиране (предшественик на „Плейфеър“ шифърът на Уитстоун) и се състои от дървен диск с вградени два други диска с различен диаметър, като върху тях са изписани буквите от старата и новата руническа азбука. Чрез въртенето на двата диска, различните букви от двете азбуки се срещат и образуват различни комбинации.
Но независимо от това как Терйе върти дисковете, руническото колело не ни помага да разкодираме текста.
Чак след като прилага Цезар 8 към обикновените руни и премахва всеки втори символ, Терйе успява да извлече някакъв смисъл от част от текста: „Еиб атанабмак“, което е камбаната бие, написано на обратно.
18
Розетският камък — епиграфски паметник, намерен през 1799 г. край Нил. През 1822 г. френският египтолог Жан-Франсоа Шамполион постига успех, като използва метод, който става ключов за разбирането на египетски текстове. Помага му отличното познаване на древните езици и по-специално на коптския. — Б.р.