Много малко хора смятат, че това растение е красиво, но повечето го намират за забавно.
Досущ като мен.
11.
Стигаме граничен град, откъдето си купуваме визи за Египет. След това пресичаме границата и продължаваме на юг през синайския полуостров, минаваме по крайбрежието на залива Акаба и стигаме Шарм ал Шейх. Оттук взимаме ферибот през Червено море до Хургада, след това отново се насочваме на юг към пристанище Сафага, където се присъединяваме към група туристи, пътуващи на запад пред пустинята до Луксор.
Стюарт споделя с мен надеждата си времето ни заедно да се окаже пробив в изследователската му работа.
— Реабилитация! Отмъщение! Възстановяване на професионалната ми репутация! Наречете го както искате! Нямате представа какво би означавало това за мен, да мога да покажа, с ваша помощ, разбира се, че теориите ми са били правилни. Че викингите наистина са били в Египет.
За мой ужас виждам сълза, стичаща се надолу по бузата му. Смутен, аз се извръщам и се заглеждам през прозореца.
— Убеден съм — казва Стюарт, — че в Тингвелирските свитъци има нещо, което доказва, че съм прав. Че съм бил прав през всичките тези години.
В древна Тива, храмът в Карнак и храмът в Луксор били свързани с широк павиран път, по който фараоните крачели с прашните си сандали и замисляли военни стратегии, преди да се приберат в палата си да ядат фурми и прелюбодействат със сестрите си.
До ден-днешен двата храма с техните олтари, обелиски, сфинксове и гигантски статуи хвърлят дълги, тежки сенки върху брега на реката.
Регистрираме се в хотел „Уинтър Палас“, който се намира на главната улица „Корниче ел Ниле“. Слънцето залязва на запад, от другата страна на реката. Скалите блестят в червената светлина на здрача и правят храмовете и гробниците да изглеждат достойни за мъртви фараони, царици и принцове.
Почти толкова екзотично, колкото да пристигнеш в Брандбу през някой сив, влажен следобед!
Забравеният град
Египет
1.
Долината на царете лежи в подножието на скалите по западния бряг на Нил или т.нар. Тивански некропол.
Вечният genius loci20, който се е просмукал в самата гръд на пустата равнина, ми напомня за чувството на неунищожимост, което човек усеща в близост до Форума в Рим или Акропола в Атина. Чувство за изминали хилядолетия и за бавните, но неумолими вълни на историята. Велики царе почиват в скритите си гробници дълбоко в скалите. Рамзес. Сети. Тутмос. Имхотеп. Тутанкамон. В продължение на петстотин години повече от шестдесет погребални камери са били издълбани в тези скали. Вятърът вилнее из пустошта на долината.
Заедно със стотици други туристи двамата със Стюарт нахлуваме в долината, натоварени на минивлак, теглен от пухтящ трактор. Прахта полепва по кожата ми. Скалите се извисяват в небето.
Гробницата, която Стюарт иска да ми покаже, е издълбана високо в един тесен процеп в скалата. Входът гледа на север, а вътрешната камера на изток — гробницата е построена по модел, който символизира подземния свят.
Докато катерим дългите, стръмни стъпала, водещи до скромния и добре скрит вход, двамата оставаме почти без дъх. Служител взима билетите ни и ни пуска в тунела. Въздухът е толкова влажен и топъл, че започвам да дърпам деколтето на тениската си, за да охладя малко спарената си кожа.
— Едно от първите неща, които прави всеки цар, е да започне работа върху гробницата си — казва Стюарт. — Стотици работници са участвали в строителството на тази гробница, което най-вероятно е продължило няколко десетилетия. Първо идвали каменоделците, които вършели тежката работа. След тях пристигали декораторите с техните четки и жреците с техните молитви.
Докато слизаме надолу по тесните стълби, ние сме се долепили до дясното перило, за да пропускаме изкачващи се към гробницата туристи. Опитвам се да потисна клаустрофобията си. Въздухът е чудовищно тежък. Когато крадци и археолози разпечатват гробници, многовековният въздух, който излиза от тях, може да бъде изключително опасен. Създателят на Шерлок Холмс, сър Артър Конан Дойл, дори развил теорията, че в камерите имало смъртоносни спори, които служели да наказват бъдещи осквернители.
Не знам дали го правя съзнателно или не, но дишам единствено през носа си.