Той ме поглежда въпросително и аз свивам рамене.
— Друг проблем е разпознаването на тези документи, които могат да бъдат свързани с всичко това.
— Повечето са белязани.
— Белязани? С какво?
— С три символа: египетски анкх, руната на Тир и кръст.
Луиджи се извръща.
— О, cazzo21 — възкликва той. След това отново поглежда към мен. — Мисля, че някой отдавна щеше да е открил пътеписа на Асим, ако ръкописът бе някъде във ватиканските архиви.
— Не ни е нужен целият ръкопис — казва Стюарт. — Всяка следа, малка или голяма, ще ни е от полза.
— И се надявате да я намерите в Archivum Secretum Apostolicum Vaticum, тайният архив на Ватикана?
— Ако ни пуснат вътре.
— Архивите не са толкова тайни, колкото подсказва името им. Някои хора вярват, че думата „secretum“ означава по-скоро „отделен“, „обособен“, отколкото „таен“. Още през 1881 г. архивите са отворени за ограничен брой посетители. Трябва да подадете молба за разрешение да ги посетите, но в днешно време всяка година се издават около хиляда и петстотин подобни разрешения.
— Безнадеждна задача. Както достъпът, така и търсенето.
— О, не казвайте това. Няколко от архивистите принадлежат към моята — хмм, как да я нарека? — библиофилска гилдия. Дължат ми някоя и друга услуга. Ще ви уредя пропуски и ще ви осигуря предан архивист, който ще ви покаже къде да търсите.
Стискам ръката му в благодарност.
— Интересът към ръкописите и картите на Асим се увеличи неимоверно, когато Стюарт направи сензационната си находка през 1977 г. — продължава Луиджи. — Но академичните кръгове пренебрегнаха неговите открития с обичайната си арогантност и ги оставиха в ръцете на частни лица.
— Има предвид незаконни колекционери — информира ме Стюарт.
— Казахте карти?
— О, да, не знаехте ли? Съществува поне една карта, която Асим изпратил в Египет. По общо мнение тя показва къде са скрити мумията и съкровището. Възможно е да има нейно копие във ватиканските архиви, не знам, но досега тази карта не е помогнала особено на ловците на съкровища.
— Значи продавате и карти?
— Разбира се! Един момент.
С внезапен ентусиазъм той хуква надолу по спираловидната стълба и само след секунда се появява отново, прегърнал купчина навити на ролки карти, които развива на масата пред нас.
— Картите понякога са също толкова ценни, колкото ръкописите. И двете са свързани с нашето разбиране за света и еволюцията на това разбиране през времето. Славата на великите изследователи. Марко Поло. Христофор Колумб. Вашку да Гама. Хъдзън. Нансен. Амундсен. Хейердал.
Той разгъва един лист.
— Това е факсимиле на картата на света на Меркатор от 1569 г. Можете да разпознаете Скандинавия, северния връх на Шотландия, Исландия и части от Гренландия, но по-голяма част от картата е рожба на въображението на своя автор. Меркатор е използвал за източник средновековни документи, оставени от един монах — номад, автор на книгата Inventio Fortunata, която за съжаление е изгубена. Първото писмено описание на Винланд е направено от географа и историк Адам от Бремен едно цяло поколение, след като Лейв Ейриксон за първи път видял Винланд. На картата на папа Урбан от 1367 г. са изобразени няколко големи острова западно от Атлантическо море — всъщност крайбрежието на Америка. Спорната винландска карта, Mappa Mundi, трябвало да представлява карта на Америка. Пергаментът е от началото на петнадесети век, но учените не могат да се съгласят относно възрастта на мастилото. Карта от колекцията на сър Томас Филипс от 1424 г. показва части от източното крайбрежие на Америка, стигайки чак до Джорджия и Флорида на юг.
Аз изстенвам.
— Само това ми трябва. Америка! Не може ли да се придържаме към нашия си континент?
— Както желаете.
Сръбвам си от кафето, което е като катран, и питам дали Луиджи се страхува от крадци.
— Все пак — казвам аз, — един опортюнист може съвсем спокойно да открадне неща от тук, които ще му донесат повече пари, отколкото ако обере банка.
— Наистина, наистина. — Луиджи отива до перилата на стълбите.
Забелязвам копче, инсталирано в дърворезбата.
— Имам около петнадесет такива из целия магазин. Алармата е свързана с полицията, така че ако се наложи, ще пристигнат за минути. А в най-ценните книги съм скрил електронни сензори, които ще задействат алармата, когато крадецът се приближи до вратата. — Той почуква по стъклото на един прозорец. — Бронирано стъкло. Не можете да го счупите с чук. Ще ви трябват експлозиви, ако искате да влезете през този прозорец.