— Има теория, че съществува…
— Както и да е. Досега не сме попаднали на нещо, което да подсказва, че ръкописът съдържа нещо… сатанинско. — Той пак се засмива. — Но имаме още много работа. Не можем да отхвърлим нищо, преди да преведем целия ръкопис.
Излизам на разходка в топлата римската утрин, свиркайки си една от мелодиите от Les Miserables22. Паважите блестят сякаш са от сребро, влажни от лекия ръмеж. Градът току-що се е измъкнал от топлите завивки, още е сънлив и бавен.
Предишната нощ, преди със Стюарт да си тръгнем от клуба, Луиджи ме помоли да се отбия в магазина му на път за Ватикана. Искал да ми покаже нещо.
Стюарт вече трябва да се е загубил в безкрайния лабиринт на тайните ватикански архиви. Напоследък неговите спокойни, британски и леко подпийнали джентълменски маниери са отстъпили мястото си на неприкрито вълнение и нервен ентусиазъм. Той знае, че сме на прага на това да докажем, че викингите са осъществили набег в Египет. Тогава ще може да напише дълга, емпирична статия и ще я публикува в уважавано академично списание. Господ е казал: „Отмъщението е мое“. Mihi vindicate, ego retribuan, dicit Dominus. Не ми се вярва, че Стюарт ще изпита някакви угризения да размаже опонентите си, независимо дали в името на Господ, или в свое име.
3.
Влизам в антикварния магазин и звънчето над вратата весело се обажда.
— Momento, momento!
Луиджи се показва иззад един ъгъл с уморени, зачервени очи и кърпичка, с която бърше устата си. Очевидно още не е свършил със закуската си.
Приветства ме със здраво ръкостискане.
— Влез, приятелю, влез!
Заключва вратата и ме кани да се кача горе.
— Благодаря ти за чудесната вечер. Надявам се, че не сме те уплашили?
От колоните звучи прекрасният дует „Je crois entendre encore“ от операта на Бизе „Ловци на бисери“. Луиджи сяда на дивана. Обляга се назад с доволна въздишка.
— Красиво, нали?
Трябва ми известно време да осъзная, че говори за дуета. Зрящото му око се изпълва със сълзи.
— Единствено музиката и жените могат да накарат един мъж да се почувства толкова добре.
Опитвам си да си представя жените, които биха намерили Луиджи за привлекателен.
— Искахте да ми покажете нещо? — подсещам го аз.
Той се обръща към мен и добивам чувството, че ме зяпа със сляпото си око.
— Последният път, когато беше тук, ти ме попита защо шейх Ибраим се интересува от Асим — започва той. — Проучих въпроса. Разбрах, че по време на войната един доверен служител на Ватикана е продавал копия и оригинали на документи от ватиканските архиви. Този непочтен слуга бил алчен за злато, но го заловили и повечето материали били проследени и върнати в архивите. Въпреки това неофициални копия от откраднатите документи продължили да се продават и купуват в колекционерските и академичните среди, като накрая всички текстове били събрани в сборник с името „Ватиканските документи“. Сборникът съдържал копия на индивидуални фрагменти от евангелистки текстове, някои спорни гностични текстове, няколко папски були, посветени на православието и колекция от египетски текстове, предимно коптски, които може би са включвали и някои от документите на Асим. „Ватиканските документи“ бързо си спечелили особена репутация в антикварните среди. Според някои хора те били прокълнати. Сборникът изчезнал през 50-те години на двадесети век, но после се появил отново на незаконен търг в Буенос Айрес през 1974 г. — три години преди твоят приятел Стюарт да направи сензационното си откритие в Египет. Цялата колекция от текстове била продадена за сумата от един и половина милиона долара. И можеш ли да отгатнеш кой я е купил?
— Шейхът?
— Точно така. Шейх Ибраим.
— Благодаря ти, Луиджи — казвам аз и ставам да си вървя. Нямам търпение да продължа с търсенето във ватиканските архиви.
Тази нова информация за шейха не ме бе изненадала много.
— Чакай, има и още… — Луиджи снижава гласа си. — След нашата среща в клуба снощи един от членовете ме задържа, след като останалите си тръгнаха. Той ми довери, че притежава фрагмент от документ, който бил в много лошо състояние, но съдържал символите анкх и руна на Тир. Той не знае какво означава текстът. Фрагментът бил част от сборник, конфискуван от представители на Ватикана през 1450 г. в Гренландия. Той го купил на незаконен търг в Сантяго през 1987 г.
— Гренландия?
— Гренландия.
Луиджи се приближава до един рафт с книги и изважда издание на De Principatibus на Николо ди Бернанди дей Макиавели от 1532 г. Скрил е фрагмента по средата на книгата.
— Моят приятел се чудеше дали ще искаш да го купиш?
Приятелят на Луиджи е бил прав, когато му е казал, че фрагментът е в „много лошо състояние“, но все пак различавам символите анкх и руна на Тир. Хартията е скъсана на мястото, където трябва да е бил изписан християнският кръст.
— Нарича се фрагментът „Скахолт“ — казва ми Луиджи.
Текстът е на старонорвежки, но е напълно четлив. Написан е от епископа на Скахолт и представлява списък на подаръците, дарени от исландския епископ на норвежката църква през 1250 г.
— Как се е озовал в Исландия?
— Никой не знае.
Според фрагмента един от подаръците на епископа били две дървени статуи. Тордур Пелтека, племенникът на Снори, наел исландски дърворезбар, който да ги направи.
В списъка двете статуи са наречени „Свети Лаврентий Тома“ и „Свети Лаврентий Дидимус“.
През тялото ми преминава електрически шок.
Тома е бил един от дванадесетте апостоли на Исус. Пълното му име е Юда Тома Дидимус.
Тома означава „близнаци“ на арамейски, а Дидимус означава „близнаци“ на гръцки.
Загубил съм ума и дума.
Били са направени две статуи на свети Лаврентий!
Което означава, че някъде има статуя, идентична с тази на свети Лаврентий от дървената църква в Рингебу. Този факт е бил хитро замаскиран в аналите чрез името, което пазителите дали на свети Лаврентий — Тома, или с други думи близнак! Текстът, скрит под боята върху Библията, гласеше: