Виктор Пелевин
Орденът на жълтия флаг
(книга 1 от " Пазителят")
Император Павел I, великият алхимик и месмерист, не беше убит от заговорници — превратът бе само постановка, която му помогна незабелязано да напусне Петербург. Павел Алхимик премина в новия свят — Идилиум, сътворен от гения на Франц-Антон Месмер — и стана първия му Пазител.
Вече трети век Идилиум се крие в сенките на нашия свят, оставайки свързан с него по особен начин. Опазването на Идилиум е дело на Пазителите, които през времето се смениха многократно. Всеки следващ трябваше да узнае тайната на Идилиум и да открие за себе си какво представлява той самият…
За какво всъщност е тази книга зависи само от читателя и неговия избор.
Предговор
Дълго премислях дали имам право да пиша за себе си, предишния, от първо лице. Сигурно не. Но в такъв случай изобщо никой няма право да го прави.
Всъщност всяко свързване на местоимението „Аз“ с глагол в минало време („аз направих“, „аз помислих“) съдържа метафизична, а и направо физическа подмяна. Дори когато човек разказва за случилото се преди минута, то не е станало с него — налице е вече друг поток от вибрации, течащ в различно пространство.
Затова според мъдри хора човек устата не може да си отвори, без да изрече лъжа (ще се върна пак към тази тема). Променя се само количеството неистина.
Когато някой казва: „Вчера пийнах повечко и сега ме боли глава“, това е допустима лъжа, макар че между вчерашния жизнен кавалер и днешния мъченик махмурлия най-често не е останала дори и визуална прилика.
Обаче когато човек например споделя: „Преди десет години взех назаем хиляда глюка за покупка на вече изгорялата към момента къща“, то това изречение изобщо няма никакъв смисъл, освен за пред съда — погледнато отвсякъде, бившият кредитополучател и изгорялата къща вече по нищо не се различават.
Имам намерение да разкажа за себе си като млад — разбира се, по-правилно би било да напиша за „Алексис“ (моето официално име) или поне за „Алекс“ (нещо като смесица от гръцки и латински, означаваща „беззаконник“, както се шегуваше моят куратор Галилео).
Но да наричаш героя, когото истински познаваш отвътре, „той“, си е чиста проба претенция за литературност: историята губи достоверност и започва да изглежда като измислица дори и за самия разказвач.
Затова реших да пиша от първо лице. Но ви моля да имате предвид, че героят е млад и наивен. И някои от мислите бих могъл да му ги приписвам ретроспективно.
„Аз“ в този смисъл е нещо като телескоп, през който днешният аз гледам на подскачащото в пространството на моята памет човече, а човечето гледа мен…
С голяма почит посвещавам творбата си в памет на Павел Велики, императора алхимик, неразбран на Старата земя — и напуснал я в името на по-добра съдба. Като предговор слагам откъс от тайния дневник на Павел — нека той послужи като уводно есе към моя разказ и така ме избави от необходимостта да давам исторически справки.
Алексис II де Киже2
Пазителят на Идилиум
I
Латинският дневник на Павел Алхимик ч. 1 (ПСС, XIV, 102-112, превод)
Вселият брат Фридрих4 (по-точно би било да го наричаме чичо, но масонството не предполага подобни обноски) пише, че пътешествието из Европа, което предприех под името граф Северен, би могло да влезе в помагалото му по военни хитрости. Фридрих вероятно е замислял този труд, когато маршал Хеморой го е изненадал в тил, лишавайки го и от последните гръцки удоволствия.
Но в действителност моята задача не е толкова тежка, колкото си мисли той — коронованите европейски лицемери са така запленени от своето хитроумие, че да ги излъжеш изобщо не е трудно, дори и за невежите (към които искрено отнасям себе си, следвайки Николай от Куза).
1
Приписва се на Николо I. Според друга версия е написано от Павел Алхимик и Николо I го е променил под влияние на декадентите. Предполага се, че в изгубения Павловски оригинал е било: „да влача своя кръст Малтийски в тъмнината, // а Троицата в тоя час рисува ми душата, // стремглаво кат с тризъбец по вода.“ В полза на тази хипотеза е това, че в Стара Русия по времето на Павел действително били разпространени тризъбците. Срещу тази версия е усещането за двузначност на термина „Троица“, изречен от устата на Павел Алхимик. — Б.а.
2
Името Кижѐ се среща в исторически анекдот от времето на царстването на император Павел I, а също и в едноименната повест на Юрий Тинянов. (Всички бележки, без изрично упоменатите, са на преводача.)
4
Франц (Фридрих) Антон Месмер (1734-1815) е австрийски лечител, открили практически използвал през XVIII в. човешките флуиди, които той нарича животински магнетизъм.