— Необходими са няколко месеца, за да научите тайната на това изкуство — решително заяви графът, — но след като великата тайна стане известна, работата е абсолютно проста. А сега, сър, бихте ли застанали ей там?
— Признавам, че съм заинтригуван — рече Нютон, отдалечавайки се от металното нощно гърне с капак на столчето в ъгъла.
Графът сложи половин унция олово в тигела на Нютон и го загря в пещта. След като металът се разтопи, той добави специалната си тинктура, и ние видяхме, че оловото се разтвори.
— Господа — каза Гаетано, — моля ви, отдръпнете се и закрийте очите си, защото ще последва силен блясък и светлината вероятно ще ви заслепи.
Отдръпнахме се от тигела. В продължение на няколко минути не се случи нищо, затова накрая се изкуших и погледнах през пръстите си. В същия миг блесна ослепителна светлина и се разнесе силна миризма на канела. Както предрече графът, бях заслепен за няколко минути от зеленото петно пред очите ми. Когато обаче възвърнах зрението си и разгледах тигела, за мое изумление видях, че съдържанието му се е превърнало в чисто злато.
— Нямаше да повярвам, ако не го бих видял с очите си — казах аз.
— Това е сигурно — рече Нютон.
Графът изсипа разтопеното злато в калъп, охлади го, сложи го във вода и го излъска, за да го разгледаме.
Нютон постави малкия слитък на везни, за да определи теглото, и се усмихна. След това ми го даде и докато се удивлявах на чудото, което бях видял, той разгледа тигела, откъдето беше излято златото.
— Вече нямам съмнения — решително заяви той. — Господине, вие сте мошеник! Реших предварително да разсея съмненията си за демонстрацията ви, като белязах ръба на тигела, който ви дадох. Маркировката изчезна и…
— Горещината на огъня го е заличила — възрази доктор Лав.
— Белегът беше незаличим, тънка резка, която изсякох в камъка на моя тигел днес следобед. Убеден съм, че тигелът с маркировката и оловото е бил подменен с тигела със златото. Усъмних се веднага щом графът ни посъветва да закрием очите си. Той изчака, докато любопитството ни надделя и надникнахме, за да видим какво се е случило. В същия миг графът хвърли фосфор в тигела, заслепи ни и извърши подмяната. Аз обаче надуших измамата, защото фосфорът има неприятен мирис, но остротата може да се притъпи, като се разтвори в масло от канела.
— Дълбоко грешите, сър — каза Гаетано и невинно размаха ръце.
— Нима? — Нютон хвана китката му и бързо огледа върховете на пръстите, които бяха болезнено обгорени. Графът виновно дръпна ръката си. — Покойният ми приятел Бойл13 веднъж ми демонстрира какво може да причини фосфорът. Спомням си, че ръцете му бяха обгорени като вашите. Но ще призная, че съм сгрешил, ако при обиска на лабораторията не бъдат открити доказателства за измама.
Граф Гаетано, все още олицетворение на невинността, мълчаливо подкани Нютон да огледа помещението. Господарят ми не се поколеба, бързо прекоси лабораторията и вдигна капака на нощното гърне на столчето в ъгъла. Вътре беше белязаният тигел с разтопеното олово.
— Как се досетихте, че е там? — изумено попитах аз.
— Преди да започне демонстрацията си, графът ме помоли да се отдалеча, защото се опасяваше, че може да го чуя как отваря гърнето. Нещо повече, гърнето не е направено от глина, а от метал, и това ми се стори странно.
— Как ще постъпим с двамата шарлатани? — попитах аз.
— За съжаление, в случая няма извършено престъпление — отвърна Нютон. — Бих желал обаче да ви посъветвам да не повтаряте измамните си демонстрации в Лондон, защото ще бъда принуден да ви разоблича пред всички учени.
Гаетано се подсмихна и присви очи. Видях, че той е по-скоро мошеник, отколкото превзет благородник, за какъвто го помислих отначало.
— А вие, сър, ще сторите добре, ако не се изпречвате на пътя ми — тихо каза италианецът, — защото ако ме наречете лъжец пред други джентълмени с благороднически произход, няма да се поколебая да ви предизвикам на дуел.
Доктор Лав беше не по-малко заплашителен от приятеля си.
— В Италия графът е известен фехтувач и е убил трима души, защитавайки честта си.
— Хайде, Елис — рече Нютон. — Мисля, че трябва да си тръгваме. Видяхме, каквото ни трябваше.
Излязохме и аз се зарадвах, защото атмосферата в лабораторията беше станала двойно по-опасна.
— Шарлатани — измърмори Нютон. — Как им е хрумнало, че могат да ни измамят?
Отвърнах, че според мен графът не прилича на човек, който лесно може да се откаже от нещо.
13
Робърт Бойл (1627–1691) — английски химик и физик, един от основателите на Кралското дружество. Формулира първото научно определение за химичен елемент, въвежда експерименталните методи в химията и полага началото на химичния анализ. — Б.пр.