Като например смъртта.
Същата вечер трупът на капитан Морне беше намерен обесен в Монетния двор. Казвам „Монетния двор“ умишлено, защото обстоятелствата около смъртта му отново предизвикаха ожесточен спор между моя господар и лорд Лукас. Морне беше обесен, след като явно бе завързал въже около зъберите на върха на кулата Широковърхата стрела, така че когато се беше хвърлил от бойницата, краката му почти докосваха земята в градината на Главния инспектор на Монетния двор. Намерила го беше съпругата на един от инспекторите, госпожа Молиньо.
Господин Молиньо веднага извика Нютон и после се прибра вкъщи да утеши горката си жена, която беше много разстроена от откритието си. Господарят ми огледа тялото като художник, на когото бе предложено да нарисува сцената с Юда Искариотски. Лорд Лукас и неколцина други членове на Артилерията пристигнаха на върха на кулата, заявиха, че смъртта на капитана е въпрос за Артилерията и поискаха да го издърпат до вътрешната крепостна стена за въжето, увито около врата му. Нютон се ядоса, извади ножа за хранене с дръжка от слонова кост, който понякога носеше, и сряза въжето. Трупът падна в ревена на инспектора. Макар че се използваше в медицината, билката нямаше свойството да съживи клетия капитан.
Лукас видя, че го измамиха с правомощията му и на благородното му лице се изписа такава физиономия, сякаш щеше да получи апоплектичен удар. Той се разкрещя и заплаши Нютон с всевъзможни варианти на отмъщение, които щеше да му причини, когато види лордовете от Върховния съд. Нютон не му обърна внимание, сякаш не го чу. Той огледа внимателно въжето около врата на Морне.
— Жалко — въздъхна Нютон. — Горкият човек.
Не харесвах капитана, защото се беше опитал да ме наръга с кинжала си, но и аз го съжалих, защото законът забраняваше самоубийците да бъдат погребвани според общоприетата традиция, и прошепнах нещо на Нютон по този въпрос.
— Присъствал съм на много екзекуции, докато съм изпълнявал служебните си задължения, и знам какви са белезите върху врата на обесените — отвърна Нютон. — Вратът рядко се прекършва и смъртта най-често настъпва от задушаване. Достъпът на въздух до белите дробове е прекъснат, но по-важното е, че мозъкът се лишава от приток на кръв, ако може да се вярва на книгата на Уилям Харви45. Когато човекът е убит, преди да бъде обесен, въжето няма време да се затегне, както става при обикновено обесване. Забелязал съм как геометрията винаги оставя следи по врата и може да се види дали човекът е обесен бавно с въжето или почти не е висял на него. Степента на затягане на въжето при обесване винаги е по-голяма, отколкото при удушаване и е малко вероятно да обхване шията хоризонтално. Следите обикновено се забелязват около ларинкса отпред и се издигат нагоре до точката на увисване при възела с характерния му отворен ъгъл зад или под ухото, от другата страна, или на тила. Това означава, че при повечето случаи на обесване отпечатъкът от примката естествено е най-дълбок срещу точката на увисване. Забележете, че на врата на капитан Морне има леки отпечатъци от въжето на две места.
Погледнах врата на Морне, опитвайки се да не обръщам внимание на подпухналия език, който се подаваше от устата като трета устна, и на ужасяващо изцъклените очи, досущ сълзящ шанкър, и действително видях не една, а две следи от въже.
— Какво означава това? — колебливо попитах аз. — Въжето се е изплъзнало, когато се е хвърлил от кулата?
— Не. Бил е удушен, преди да го хвърлят от кулата. И тъй като човек рядко може да се удуши сам, трябва да направим извода, че е бил убит.
— Убит?
— Да — настоя Нютон. — Първата следа на удушаването се вижда дори на задната страна на врата, където кожата е дебела и тъканите са твърди, и може да е била нанесена само с насилие и, следователно, при отчаяна съпротива. Нещо повече, белегът е хоризонтален, сякаш някой е нападнал капитана в гръб. Сравнете го с втория отпечатък, който е отвесен и не показва почти никакво увреждане от съпротива. Това предполага, че е направен, когато човекът е бил мъртъв.
Разсъжденията му ме накараха да мисля, че Нютон знае как може да бъде обесен човек като същински палач, защото доводите му бяха неопровержими, и не можех да възразя. И както винаги, бях изумен от огромните му познания почти за всичко. Но може би нямаше нищо чудно в това, че човек, способен да обясни земното притегляне, е толкова добре осведомен. Той дори се оживи, докато говореше за обесването, и оттогава често съм мислил, че изпитва нездрав интерес към бесилото. Аз лично смятам, че обесването е много неприятна гледка и му го казах.
45
Уилям Харви (1578 — 1657) — английски анатом и хирург, основоположник на съвременната физиология и ембриология. Прави първото научно описание на кръвообращението. — Б.пр.