Персевал, или Разказ за Граала

Дворецът на двете кралици

Но докато с момата само била обзета мисълта му, до него вече приближавал един лодкар: той бавно плавал148 [7372] със ладия откъм палата. След миг отпуснал той веслата и се обърнал към Говен: — Голяма радост е за мен, [7376] сеньор, привет да ви предам от ей онез девойки там. Но те държат да ми дадете дължимото. Добър бъдете! [7380] — Бог нека ви благослови! — отвърнал му Говен. — Уви, не мога да се сетя аз какво сега дължа на вас. [7384] Но чувство за достойнство имам: това, което е дължимо, е ваше. Но кое е то? — Сеньор, та вие току-що [7388] със онзи рицар тук се бихте и го достойно победихте. Жребецът му ми се полага. — Мой друже, — казал му веднага [7392] Говен, — неимоверно много ме затруднявате, ей Богу. Как ще се прибера пешком? — Сеньор, повярвайте, че щом [7396] онез девойки разберат, че в случая за вас дългът не значи нищо, ще си кажат, че сте безсъвестен, и даже [7400] едно такова поведение ще сметнат те за престъпление. Не, никой друг на този бряг не е постъпвал тъй, откак [7404] съм тук. Щом падне победен в бой някой рицар, то за мен по право конят му остава. Ако не коня, аз тогава [7408] отвеждам рицаря оттатък. — Мой друже, щом са тъй нещата, водете го, защо пък не. — Приемам, драги, но поне [7412] на външен вид той според мен не ми изглежда примирен: за миг ще скочи на крака. Ако направите така, [7416] че в лодката да влезе лесно, за мене би било чудесно. И със това ще свърши всичко. Дано се справите самичък! [7420] — Но, брате, с коня ми в туй време кой би могъл да се заеме? — Не се изобщо тревожете, на мене коня поверете. [7424] Ще ви съдействам. Обещавам. И честната си дума давам. — Така да бъде, щом си казал! Говен от коня бързо слязъл, [7428] веднага му го поверил, а след това се устремил към този, който виждал ясно, че вече е съвсем натясно, [7432] понеже тежко бил ранен, и щом се приближил Говен, раненият признал със срам: — Сега, сеньор, аз виждам сам, [7436] че в моя случай не отива да ви оказвам съпротива… По-лошо би могло да стане. Не крия, че след тези рани [7440] изпаднах в пълната ви власт и изход друг не виждам аз. Правете с мен каквото щете. Говен отвърнал му: — Станете [7444] сеньор, защото се налага оттук да тръгвате веднага с лодкаря. — Другият се вдигнал и с мъка до лодкаря стигнал. [7448] А и Говен при него пак дошъл да го попита как да разбере дали момата, с която стигнал до реката, [7452] не е заминала отсреща. Лодкарят явно се досещал коя е и предупредил: — Не я мислете, друже мил! [7456] Ако пак с нея се сближите, наскоро ще се убедите, че надминава сатаната! На колко рицари главата [7460] е паднала по нейна воля! Сеньор, най-искрено ви моля да я забравите. А днес за мен ще е висока чест [7464] да дойдете във моя дом. Опасност ви очаква, щом тук да останете решите. — Приемам. След като държите [7468] да бъда този ден у вас, да тръгваме! — Говен завчас успял и коня си да вкара във ладията на лодкаря, [7472]