Персевал, или Разказ за Граала

във който мъртъв падна той. [8572] Със себе си я взех тогава, но убедих се, че не става насила хубост. Та какво ли не правих? Колко й се молих? [8576] Ала напразно всичко беше. Тя непрекъснато следеше удобен случай да избяга. И след като успя, веднага [8580] с друг рицар се сприятели… От него я отне, нали? И той със копие умело си служи и се бие смело, [8584] ала все пак не се реши до мене да се доближи. А ти с постъпката си днес спечелил си такава чест, [8588] каквато никой рицар млад не е познал на тоя свят. През Зли брод със успех си скочил и никой днес не ще посочи [8592] да го е правил някой друг. — А пък момата, драги, тук твърдеше друго: тя пред мен говореше, че всеки ден [8596] приятелят й там минавал. — Тъй ли? Измамница такава! В Зли брод да беше тя умряла! Наистина е полудяла, [8600] щом е могла това да каже. Презирала те е. И даже е искала да те удави. Всевишният да се разправи [8604] със тази дяволица!… Нужно е с теб да действаме задружно (каквото и със нас да стане) и да поемем обещание, [8608] че ако занапред се случи да искаш нещо да научиш от мене, щом ми е известно, ще ти го доверя най-честно. [8612] За тебе също да важи! Щом питам те, не ме лъжи, а истината говори. Говен се съгласил — дори [8616] взел пръв въпроси да задава: — Сир, имате ли си представа чий град е този, как зове се? — Чуй, брате, този град чудесен [8620] от Господа ми е дарен и се нарича Оркелен. — А вас самия как зоват? — Гриномалан. — Един ли път [8624] съм чувал да се споменава за рядката ви бойна слава169 и че огромното имение е ваше собствено владение. [8628] А как нарича се момата на този рицар, за която добро не чух аз? — Да, така е. Тъй злобна и омразна тя е [8632] и върши толкова злини, че всички хора настрани от нея винаги стоят. Надменната я там зоват. [8636] И с право… В Логър е родена. — А кой е рицарят надменен, когото смазах, та лодкарят със ладията го откара? [8640] — Ще отговоря, драги мой: Надменния се казва той — достоен рицар с рядка слава. Той сигурност осигурява [8644] на идващите във Галвоя. — А как е името на тоя дворец, във който вчера бях и там до полунощ гулях? [8648] Гриномалан засегнат бил от тези думи и решил да тръгне, малко натъжен. Ала настигнал го Говен [8652] и го приканил: — Друже, спрете и за обета си спомнете. А той, подразнен от това, обърнал към Говен глава [8656] и рекъл: — Нека е проклет часът, когато аз обет поех! Махни се надалече! И нека смятаме, че вече [8660] обетът ми пред теб отпада. Сега разбирам с изненада, че ти познаваш тъй палата, както познаваш и луната. [8664] А аз очаквах да узная от теб оназ страна каква е. — Сеньор, наистина аз бях във онзи замък и преспах [8668] във чудното легло. Едва ли в такова някога са спали и други рицари, защото неповторимо е леглото. [8672] — Изглежда ми невероятно! В действителност ми е приятно да чуя новини прекрасни. Ала това не са ли басни [8676] на сладкодумен фантазьор? Не си ли всъщност ти жонгльор, а аз за рицар най-достоен те взех. С какъв ли подвиг боен [8680] в палата си се проявил? Къде по-точно там си бил? — Ах, адски ужас преживях, сеньор! Аз тъкмо седнал бях [8684] върху леглото и тогава настана безподобна врява: въжета скърцаха, звънтяха звънци; прозорците там бяха [8688] затворени, ала самички за миг разтвориха се всички и разлюляха се стените. Политнаха към мен стрелите [8692] на лъкове и арбалети, забиваха си върховете

169

Ст. 8626: Името Гриномалан или Гиромелан според някои ръкописи не се среща в други романи.