- Наистина трябва вече да излизаме от душа.
- Тук ми е удобно. - Седях между краката му и Крисчън ме притискаше към себе си. Не ми се мърдаше.
Той измърмори в знак на съгласие, но аз изведнъж се почувствах уморена до смърт. През последната седмица се бяха случили страшно много неща - достатъчно за безкрайна сапунена опера, - а сега щях и да се омъжвам. От устните ми се изтръгна невярващ кикот.
- Какво ви е толкова смешно, госпожице Стийл? - нежно ме попита Крисчън.
- Тази седмица беше доста натоварена.
Той се ухили.
- Така си е.
- Слава богу, че се завърнахте жив и здрав, господин Грей -казах и отрезвях от мисълта какво е можело да се случи. Той се напрегна. Моментално съжалих, че съм му напомнила.
- Беше ме страх - за моя огромна изненада призна Крисчън.
- Преди ли?
Той кимна сериозно.
„Мама му стара“.
- Значи го представи откъм смешната му страна, за да успокоиш семейството си, така ли?
- Да. Бях прекалено ниско, за да кацна нормално. Обаче някак си успях.
По дяволите. Очите ми се стрелнаха към неговите. Той се беше намръщил. Водата продължаваше да се лее върху нас.
- Имаше ли голяма вероятност да не успееш?
Крисчън ме погледна.
- Огромна. - Замълча за миг. - За няколко ужасни секунди си мислех, че повече няма да те видя.
Прегърнах го силно.
- Не мога да си представя живота без теб, Крисчън. Обичам те толкова много, че чак се страхувам.
- И аз промълви той. — Животът ми ще е празен без теб. Обичам те невероятно много. - Ръцете му се стегнаха около мен и той зарови нос в косата ми. — Никога няма да те пусна да си отидеш.
- Не искам да си отида. Никога. - Целунах го по шията. Той се наведе и нежно ме целуна.
След малко обаче се размърда и каза:
- Хайде, да те изсушим и после в кревата. Уморен съм до смърт, а и ти изглеждаш като пребита.
Изборът му на думи ме накара да се отдръпна и да повдигна вежди. Той наклони глава настрани и ми се подсмихна.
- Имате нещо да кажете ли, госпожице Стийл?
Поклатих глава и колебливо се изправих.
Седях на леглото. Крисчън настоя да изсуши косата ми - много го биваше в това. Стана ми неприятно, когато се сетих как е събрал такъв опит, затова веднага пропъдих тази мисъл. Минаваше два през нощта и бях готова да заспя. Крисчън ме погледна, после отново разгледа ключодържателя, легна до мен и невярващо поклати глава.
- Адски е гот. Най-чудесният подарък за рожден ден, който съм получавал. - Погледна ме с меки, топли очи. - По-хубав е даже от плаката на Джузепе Денатале5 с автограф.
- Щях да ти кажа по-рано, но понеже наближаваше рожденият ти ден... Какво се подарява на човек, който има всичко? Реших да ти подаря... себе си.
Той остави ключодържателя на нощното шкафче и ме притегли към гърдите си.
- Съвършен е. Като теб.
Подсмихнах се, въпреки че не виждаше лицето ми.
- Аз изобщо не съм съвършена, Крисчън.
- Подхилвате ли ми се, госпожице Стийл?
Откъде знаеше?
- Възможно е. - Изкикотих се. - Може ли да те попитам нещо?
- Разбира се. - Той зарови лице в шията ми.
- Това, че не се обади на връщане от Портланд, заради Хосе ли беше всъщност? Тревожил си се, че съм тук сама с него, нали?
Крисчън не отговори. Обърнах се да го погледна. Очите му бяха напрегнати.
- Съзнаваш ли, че това е нелепо? Че така подложи семейството си и мен на ужасен стрес? Всички адски много те обичаме.
Той примига, после ми отправи срамежливата си усмивка.
- Нямах представа, че ще се разтревожите толкова.
Свих устни.
- Кога ще си го набиеш в дебелата глава, че те обичаме?
- Дебела глава ли? - Крисчън изненадано повдигна вежди.
Кимнах.
- Да. Дебела глава.
- Не знаех, че черепът ми е по-дебел от останалите кости в тялото ми.
- Говоря сериозно! Престани да се опитваш да ме разсмееш. Още съм ти сърдита, макар това донякъде да се компенсира от факта, че се прибра жив и здрав, докато аз си мислех... - Гласът ми секна, когато си спомних онези мъчителни няколко часа. - Е, знаеш какво си мислех.
Очите му омекнаха и той ме погали по лицето.
Извинявай. Права си.
-Аи бедната ти майка. Беше много трогателно да те видя с нея.
Той се усмихна.
- Никога не я бях виждал в такова състояние. - Споменът го накара да примига. - Да, обикновено тя е изключително хладно-кръвна. Направо ме изуми.
- Виждаш ли? Всички те обичат. - Усмихнах се. - Сега сигурно най-после ще повярваш. - Наведох се към него и нежно го целунах. - Честит рожден ден, Крисчън. Радвам се, че си тук, за да отбележиш този празник с мен. И още не знаеш какво съм ти приготвила за утре... ъъъ... за днес де.