«Можем да дойдем и малко по-късно», си казаха те с това намигване, а на Пипи рекоха:
— Е, ние надникнахме само за да питаме колко е часът. — Те бяха толкова развълнувани, че изобщо не се сетиха за сандвичите.
— Големи, яки мъже, пък не знаят колко е часът — упрекна ги Пипи. — Не познавате ли часовника? Какво образование сте получили? Часовникът е малък, кръгъл предмет, който казва «тик-так» и върви ли, върви, пък никога не стига до вратата. Ако знаете други гатанки, казвайте! — подкани ги Пипи.
Разбойниците решиха, че тя е твърде малка, за да познава часовника, безмълвно се обърнаха и излязоха.
— Не искам да ми кажете «так2» — извика Пипи подире им, — но можете поне да ми кажете «тик». Все пак вървете си с мир! — и Пипи се върна към парите си.
Навън скитниците потриха доволно ръце.
— Видя ли колко много златни пари! Мили Боже! — каза единият.
— Да, понякога му върви на човек — каза другият. — Сега остава само да изчакаме момичето и оня Нилсон да заспят. После се вмъкваме и слагаме ръка на всичко.
Те седнаха под дъба в градината и зачакаха. Валеше силен дъжд, а те бяха много гладни, та чакането беше доста неприятно, но мисълта за многото пари поддържаше доброто им настроение.
Постепенно във всички околни къщи прозорците угаснаха, но Вила Вилекула все още беше осветена. Защото в това време Пипи се учеше да танцува полка и не искаше да си легне, докато не се убеди, че наистина може да я танцува. Най-после и прозорците на Вила Вилекула помръкнаха.
Скитниците почакаха още доста време, за да бъдат сигурни, че Господин Нилсон е заспал. Най-сетне се прокраднаха до задния вход и се запретнаха да отворят вратата със специални инструменти за взлом. Единият, който впрочем се казваше Блум, съвсем случайно натисна дръжката. Оказа се, че вратата не е заключена.
— Виж ти какви умни хора! — прошепна той. — Тая врата била отворена!
— Толкоз по-добре за нас — отговори другият, чернокос мъж, който сред познатите си бе известен с името Карлсон-гръмотевицата.
Та сега Карлсон-гръмотевицата запали джобното си фенерче и двамата се промъкнаха в кухнята. Там нямаше никого. Пипи спеше в съседната стая, където беше и малкото креватче на Господин Нилсон.
Карлсон-гръмотевицата открехна вратата и предпазливо надникна вътре. В стаята беше тихо и спокойно и той зашари с фенерчето да я огледа. Когато лъчът стигна до леглото на Пипи, скитниците за своя най-голяма изненада видяха само чифт крака, които почиваха върху възглавницата. Както обикновено, Пипи беше мушнала главата си под одеялото на долния край на леглото.
— Това сигурно е момичето — прошепна Карлсон-гръмотевицата на Блум — и май здравата спи. А къде ли е Нилсон?
— Господин Нилсон, ако обичате — прозвуча спокойният глас на Пипи изпод одеялото, — Господин Нилсон спи в малкото зелено куклено креватче.
Скитниците така се изплашиха, че мигновено щяха да хукнат навън. Но после се замислиха над думите на Пипи, че Господин Нилсон спял в креватче за кукли. И тогава фенерчето освети мъничкото легло и маймунчето, което спеше в него. Карлсон-гръмотевицата не можа да се сдържи и се засмя.
— Блум — каза той, — господин Нилсон бил маймуна, ха-ха-ха!
— А вие за какво го мислехте? — долетя отново спокойно гласът на Пипи изпод одеялото. — За машинка за косене на тревата ли?
— Майка ти и баща ти не са ли в къщи? — заинтересува се Блум.
— Не-е-е! — отговори Пипи. — Няма ги. Ама съвсем ги няма!
Карлсон-гръмотевицата и Блум се разхълцаха от възторг.
— Виж какво, моето момиченце — каза Карлсон-гръмотевицата, — я се покажи да си поговорим.
— О, не, аз спя! — отвърна Пипи. — Пак ли става дума за гатанки? Тогава отгатнете най-напред тази: «Какъв е този часовник, дето все върви, пък все не стига до вратата?»
Но сега се намеси Блум и решително вдигна одеялото.
— Танцуваш ли полка? — попита Пипи, като го гледаше право в очите. — Защото аз вече мога.
— Прекалено много питаш — рече Карлсон-гръмотевицата. — Хайде сега пък ние да задаваме въпроси, а? Къде са ти например ония пари, дето одеве бяха на пода?
— Там в чантата, върху гардероба — отвърна искрено Пипи.
Карлсон-гръмотевицата и Блум се ухилиха.
— Надявам се, че нямаш нищо против да ги вземем, мило приятелче? — каза Карлсон-гръмотевицата.
— О, моля — рече Пипи — заповядайте!
Блум пристъпи и свали чантата.
— Надявам се, че нямаш нищо против да си ги взема обратно, мило приятелче — каза му Пипи, скочи от леглото и се приближи към Блум. Той не разбра точно какво стана, но чантата бързо и ловко се озова в ръцете на Пипи.