— Стига шеги! — ядоса се Карлсон-гръмотевицата. — Дай чантата!
Той грубо хвана Пипи за ръката и се опита да изтръгне желаната плячка.
— Шегичка тук, шегичка там! — засмя се Пипи, вдигна Карлсон-гръмотевицата и го качи върху гардероба. След миг до него се озова и Блум. Тогава скитниците се поуплашиха. Те схванаха, че Пипи не е обикновено момиченце. Ала чантата така ги блазнеше, че забравиха страха си.
— Хайде заедно, Блум! — изкрещя Карлсон-гръмотевицата. Те скочиха от гардероба и се нахвърлиха върху Пипи, която държеше чантата в ръка. Но Пипи леко ги докосна с показалеца си и двамата се намериха в различни ъгли на стаята. Додето успеят да се надигнат, Пипи грабна едно въже и със светкавична бързина омота ръцете и краката на двамата крадци. Тогава те запяха съвсем друга песен:
— Мила, любезна госпожице — удари го на молба Карлсон-гръмотевицата. — Прости ни, само се шегувахме. Не ни причинявай зло. Ние сме двама нещастни, бедни скитници и искахме само да те помолим за малко храна.
Блум дори зарони сълзи.
Пипи старателно постави чантата отново на мястото й върху гардероба. После се обърна към своите пленници:
— Знае ли някой от вас да танцува полка?
— Хък-мък… — отговори колебливо Карлсон-гръмотевицата — мисля, че и двамата можем.
— О, чудесно! — възкликна Пипи и плесна с ръце. — Хайде да си потанцуваме, а? Знаете ли, аз тъкмо се научих.
— Добре, хайде — съгласи се Карлсон-гръмотевицата малко озадачен.
Тогава Пипи взе една голяма ножица и преряза въжето, с което беше вързала своите «гости».
— Нямаме никаква музика! — разтревожи се тя, но веднага й хрумна нещо.
— Можеш ли да свириш на гребен? — попита тя Блум. — Пък аз ще танцувам с него. — И Пипи посочи Карлсон-гръмотевицата.
Как да не можеше Блум да свири на гребен! И то така свиреше, че се чуваше из цялата къща. Господин Нилсон се надигна в леглото и видя как Пипи скача в кръг с Карлсон-гръмотевицата. Лицето й беше се сковало от напрежение и тя танцуваше, сякаш животът й зависеше от това.
Накрая Блум не искаше повече да свири на гребен, защото твърдеше, че ужасно го засърбяла устата. А на Карлсон-гръмотевицата, който цял ден беше се влачил по пътищата, му отмаляха краката.
— Нека още мъничко — молеше ги Пипи и продължи да танцува. На Блум и Карлсон-гръмотевицата не им оставаше друго, освен и те да продължат.
Когато стана три часа след полунощ, Пипи каза:
— Ах, бих могла да танцувам до четвъртък! Но вие сигурно сте уморени и гладни.
Точно така беше, но те просто не смееха да си признаят. А Пипи извади от килера хляб, сирене, масло, шунка, студено печено и мляко. Та тогава Блум, Карлсон-гръмотевицата и Пипи се настаниха около кухненската маса и ядоха, докато станаха четвъртити. Пипи сипа малко мляко в едното си ухо.
— Много е полезно срещу възпаление на ушите! — обясни тя.
— Бедничката, възпаление на ушите ли имаш? — попита Блум.
— А, не — отвърна Пипи, — но може да пипна!
После двамата скитници станаха, благодариха топло за вечерята и поискаха да се сбогуват.
— Колко беше хубаво, че дойдохте. Наистина ли трябва вече да си вървите? — каза жално Пипи. — Не съм виждала човек да танцува полка като тебе, миличък — добави тя, като се обърна към Карлсон-гръмотевицата.
После посъветва Блум:
— Упражнявай се прилежно да свириш на гребен. И тогава няма да те сърби.
Когато бяха вече на прага, Пипи изтича и им донесе по една златна паричка.
— Честно си ги заслужихте! — каза им тя.
Пипи празнува рождения си ден
Една сутрин Томи и Аника намериха в пощенската кутия писмо. На плика пишеше:
Са Тми и Аника
Когато го отвориха, намериха вътре картичка със следния текст:
Тми и Аника да дойдът у Пипи на роштен ден удре слет опет. Оплекло: квото искъти.
Томи и Аника заподскачаха и се разтанцуваха от радост. Те разбраха много добре какво пише на картичката, въпреки че правописът беше по-особен. Пипи се беше измъчила страшно, докато я измайстори. Наистина, оня път в училище не позна буквата «т», но все пак знаеше малко да пише. На времето, докато кръстосваше моретата, един от моряците на бащиния й кораб сядаше понякога вечер с нея на кърмата3 и я учеше да пише. Но за съжаление Пипи не беше особено прилежна ученичка. Случваше се ненадейно да каже:
— Слушай, Фридолф (така се казваше онзи моряк). Слушай, Фридолф, сега ще зарежем тая работа, пък аз ще се покатеря горе на върха на мачтата, за да проверя какво ще бъде времето утре.