— Така и предположих. Но сигурно ще бъде много забавно.
— Ще бъде изумително. Ще ми се да можеше да дойдеш и ти. Щяхме да си прекараме страхотно.
Тя затвори за миг очи, преди да отговори — един от съветите на терапевта ѝ. Всеки път, когато Кевин изразеше желание тримата отново да са заедно, тя много се пазеше да не каже нещо, за което после щеше да съжалява. Постара се гласът ѝ да прозвучи възможно най-оптимистично.
— Ти и баща ти имате нужда да останете известно време само двамата. Знам, че ти много си му липсвал и сега трябва да наваксате за изминалите няколко месеца. И той като теб е чакал с нетърпение това пътуване. — Ето че не беше толкова трудно.
— Той ли ти каза?
— Да, и то няколко пъти.
Кевин помълча малко.
— Ще ми липсваш, мамо. Мога ли да ти се обадя веднага щом се върнем, за да ти разкажа как е минало пътешествието?
— Разбира се. Можеш да ми се обаждаш по всяко време. Ще се радвам да те чуя… — После: — Обичам те, Кевин.
— И аз те обичам, мамо.
Тя затвори телефона, изпълнена едновременно с радост и тъга, както винаги когато той беше с баща си и ѝ се обаждаше.
— Кой беше? — попита Диана зад гърба ѝ. Беше слязла по стълбите, облечена с блуза с тигрови шарки, червени шорти, бели чорапи и маратонки „Рийбок“. Цялото ѝ облекло крещеше: „Аз съм туристка!“ и Тереза едва успя да запази сериозен израз на лицето си.
— Кевин. Аз му се обадих.
— Добре ли се чувства? — Тя отвори гардероба и извади един фотоапарат, за да завърши напълно туристическия си вид.
— Да, добре. Заминават след два дни.
— Аха, хубаво. — Тя провеси фотоапарата на врата си. — Е, след като тази грижа отпадна, идва ред на магазините. Ще трябва напълно да те преобразим.
Пазаруването с Диана беше невероятно преживяване.
След като пристигнаха в Провинстаун, до ранния следобед те обиколиха почти всички магазини. Тереза си купи три нови тоалета и един бански костюм, после Диана я помъкна към магазина за дамско бельо „Найтингейл“
Там вече Диана направо се побърка. Не заради себе си, а заради Тереза. Току вземаше някое дантелено, доста прозрачно дамско пликче и подходящ към него сутиен без презрамки и ги показваше на Тереза, в очакване да си каже мнението. „Тия ми се струват доста еротични“ — казваше тя, или: — „Такъв цвят нямаш, нали?“ Естествено, наоколо имаше и други хора, които чуваха брътвежите ѝ и Тереза не можеше да не се разсмее. В много отношения приятелката ѝ нямаше никакви задръжки и изобщо не се интересуваше как гледат на нея другите, което много се харесваше на Тереза и често ѝ се искаше да бъде като нея.
След като купи две от нещата, предложени от Диана — нали съм на почивка, помисли си Тереза, — двете приятелки се отбиха в музикалния магазин. Диана поиска последния компактдиск на Хари Коник-младши1 — „Той е невероятен“, поясни тя, а Тереза си купи компактдиск с по-стари записи на Джон Колтрейн. Когато се прибраха, Брайън беше във всекидневната и четеше вестник.
— Хайде бе, започнах вече да се притеснявам за вас. Е, как мина денят ви?
— Много хубаво — отвърна Диана. — Обядвахме в Провинстаун, после понапазарувахме туй-онуй. А ти как прекара?
— Доста успешно. Малко се издъних на последните две дупки, иначе щях да надхвърля осемдесет точки.
— Ами значи ще трябва да удължиш времето си за игра, докато влезеш във форма.
Брайън се засмя.
— И няма да имаш нищо против?
— Разбира се, че не.
Брайън прелисти страница от вестника, доволен, че тази седмица ще може да прекарва по-дълго време на терена за голф. Подразбирайки, че съпругът ѝ иска да продължи да чете, Диана прошепна в ухото на Тереза:
— От мен да знаеш: пусни мъжа да играе голф, и той за нищо няма да ти натяква.
Тереза остави двамата да прекарат остатъка от следобеда сами. Времето беше все още топло и тя облече новия си бански костюм, грабна една хавлиена кърпа, малък сгъваем шезлонг и списание „Пийпъл“ и отиде на плажа.
Прехвърли разсеяно страниците на списанието, прочитайки тук-там по нещо, макар че всъщност не я интересуваше особено какво им се е случило на богатите и известните. Около нея се разнасяше смях на деца, които шляпаха в плиткото и пълнеха кофичките си с пясък. От едната ѝ страна седяха две момчета и един мъж — вероятно баща им — и изграждаха замък близо до ръба на водата. Плисъкът на вълните ѝ действаше успокояващо. Тя остави списанието, затвори очи и извърна глава към слънцето.
Искаше да хване малко тен, докато се върне на работа, ако не за друго, поне да си личи, че е прекарала няколко дни, без да върши абсолютно нищо. Дори в редакцията гледаха на нея като на човек, който е вечно „на педал“. Ако не пишеше материал за седмичната си рубрика, щеше да подготвя статиите за неделните издания или да се рови в Интернет, или да се съсредоточи в списания, свързани с възпитанието на децата. Беше се абонирала служебно за почти всички по-важни списания, отнасящи се до родители и деца, както и за онези, посветени на работещата жена. Наред с тях беше абонирана и за някои медицински списания, които редовно преглеждаше, за да открие теми, които можеха да ѝ послужат.