Ами после? За тази част не бе напълно сигурна. Не бива да казва цялата истина на Гарет за пристигането си тук — това щеше да е лудост. „Здравейте! Прочетох писмата ви до Катерин и като разбрах колко много сте я обичали, си помислих, че именно вие сте мъжът, когото търся.“ Не, никакви такива! Другата възможност също не беше за предпочитане. „Здравейте! Аз съм от «Бостън таймс». Намерих ваши писма. Може ли да напиша материал за тях?“ Не, и това не върви. Както и нито една друга идея, която бе минала през ума ѝ.
Но пък не беше дошла от толкова далече, за да се отказва точно сега, независимо от факта, че още не бе намислила какво да говори. Освен това нали Диана я посъветва, ако нищо не се получи, просто да вземе обратния самолет за Бостън.
Тя излезе от кабинката на душа, изсуши тялото си и намаза ръцете и краката си с лосион, после си сложи бяла блуза без ръкави, шорти „Деним“ и бели сандали. Искаше да изглежда небрежно облечена и го постигна. Нямаше намерение да се набива в очи. В края на краищата не знаеше какво я очаква и искаше да прецени положението от своя гледна точка, без да се налага да влиза в контакт с други хора. Когато най-накрая беше готова да тръгва, отвори телефонния указател и си записа на едно листче адреса на „Айланд Дайвинг“. Пое си два пъти дълбоко въздух и миг по-късно вече вървеше по коридора на хотела. Отново си повтори наум мантрата2, която ѝ каза Диана.
Най-напред влезе в друг магазин, откъдето си купи карта на Уилмингтън. Освен това продавачката я упъти и тя лесно се ориентира, макар че градът се оказа по-голям, отколкото си го бе представяла. Улиците бяха пълни с коли, особено мостовете, водещи към островите край бреговата ивица. До Кюър Бийч, Каролина Бийч и Райтсвил Бийч се стигаше по мостове от града и цялото движение бе насочено предимно натам.
„Айлавд Дайвинг“ се намираше близо до яхтклуба. След като остави почти целия град зад гърба си, движението понамаля, и когато стигна до улицата, която търсеше, превключи на по-ниска скорост и започна да се оглежда за магазина.
Оказа се малко по-надолу от пресечката, от която беше отбила в улицата. Както и предположи, пред него бяха паркирани няколко автомобила. Тя спря колата недалече от входа.
Постройката беше стара и дървена, избеляла от соления въздух и морските ветрове. Едната ѝ страна гледаше към междуостровния воден път „Атлантик“. Ръчно нарисувана табела висеше на две ръждясали вериги, а витрините носеха отпечатъка на хиляди дъждовни бури.
Тя слезе от колата, приглади назад няколко кичура, паднали върху лицето ѝ, и тръгна към магазина. Спря се, преди да отвори вратата, за да си поеме отново въздух и да събере мислите си, после прекрачи прага, полагайки огромни усилия да изглежда така, сякаш е най-обикновена клиентка.
Тръгна бавно между щандовете, като поглеждаше към купувачите, някои от които вземаха по нещо от рафтовете, оглеждаха го и пак го връщаха на мястото му. Търсеше да открие с поглед някого, на когото да личи, че работи тук. Вглеждаше се крадешком във всеки мъж в магазина и се питаше: „Вие ли сте Гарет?“ Но всички изглеждаха външни хора.
Тя продължи към задната стена и се озова пред един щанд, над който висяха в рамки изрезки от вестници и списания. След като ги огледа набързо, се наведе по-близо и изведнъж установи, че се е натъкнала на отговора на първия си въпрос относно загадъчния Гарет Блейк.
Най-накрая видя как изглежда той.
Първата изрезка от вестник беше за подводния спорт и обяснението под снимката гласеше: „Гарет Блейк от «Аланд Дайвинг» подготвя курсистите си за първото гмуркане в океана.“
На снимката Гарет оправяше ремъците на дихателния апарат на гърба на един от учениците си. Излезе, че двете с Диана са били прави, когато разсъждаваха за възрастта му. Той изглеждаше трийсет и няколко годишен, със слабо лице и къса кестенява коса, която като че ли бе поизбеляла от дългите часове, прекарани на слънце. Беше с няколко сантиметра по-висок от учениците си и безръкавната му фланелка разкриваше ясно изпъкнали мускули на ръцете.
Тъй като снимката беше малко зърнеста, тя не можа да определи цвета на очите му, макар че ясно се виждаше обветреното му лице. Забелязваха се дори и малки бръчици около очите му, но те можеха да бъдат в резултат на примижаването му срещу слънцето.
Тя зачете внимателно статията, като се стараеше да запомни кога той провежда курсовете си и някои подробности около получаването на разрешително за практикуване. Вторият материал беше без снимка и в него се разказваше за гмуркането до потънали кораби, което беше много разпространено в Северна Каролина. Научи, че в този район има регистрирани над петстотин корабокрушения и затова бе известен като Гробницата на Атлантическия океан. Поради многото острови близо до брега от векове насам кораби засядали на плитчините.