Така мина известно време. Брайън отново погледна към Лиа и откри, че очите й са отворени, макар че не беше помръднала. От колко време се беше събудила? Брайън смутено пусна ръката й.
— Какво става, господарят е наминал да види дали работниците ще имат сили за утрешната жътва? — попита го тя. Забележката бе съвсем в стила на онези, с които го бе обсипвала на кораба, само дето не звучеше толкова враждебно. Напротив, лицето й бе усмихнато. Но въпреки това, стори му се, че в думите й се долавя известна надменност към дивака от далечната галактическа провинция. Тук той може и да е директор, но на древната Земя ще бъде само някой зяпнал от почуда селяк.
— Как се чувстваш? — попита я той, подразнен от себе си, задето не бе измислил нещо не толкова банално.
— Ужасно. Да утре може и да съм умряла. Би ли ми подал един плод от купата? Устата ми е като стара подметка. Чудя се, откъде ли са се взели тези пресни плодове. А, да, подарък на работническата класа от братския народ на Ньорд. — Тя взе подадената й ябълка и отхапа. — Мислил ли си някога да посетиш Земята?
Брайън я погледна изненадан. Сякаш бе онова, което одеве си бе помислил — за неговата провинциална изостаналост. Не, изключено беше.
— Никога — каза той. — Допреди няколко месеца нямах никакво намерение дори да напускам Анвхар. Не можех да си представя, че на света има нещо по-важно и по-интересно от Двайсетобоя.
— Спести ми подробностите за твоя Двайсетобой — помоли го тя. — След като изслушах просторните ви излияния по въпроса — твоите и на Айджел, имам чувството, че знам далеч повече, отколкото ме интересува. Разкажи ми нещо друго за Анвхар. Имате ли градове-държави, като на Земята?
— Нищо подобно. Анвхар е слабо заселена планета. Никакви големи градове. Ако има някакво струпване, то е около училищата, оранжериите и така нататък.
— Имате ли си екзобиолози? — запита Лиа с типичната женска склонност да превръща всеки разговор на обща тема, в личен.
— Трябва да има в университетите, не съм запознат. Всъщност, когато казах, че нямаме големи градове, не уточних, че не съществуват и малки. Животът ни не е устроен по този начин. Основната клетка на обществото е семейството и кръгът от приятели. Ала тъй като семейството се разпада отрано — веднага щом пораснат децата — приятелите придобиват първостепенно значение. Причината я търси в гените, но знам едно — всички анвхарци обичат самотата. Може да е последствие от суровата борба за оцеляване.
— Не бих казала — поклати глава Лиа и отхапа отново от ябълката. — Ако продължавате в същия дух, току виж населението ви съвсем се стопило. Поне известна близост между хората е задължителна.
— Така е, разбира се. Също както и формите на узаконено съвместно съжителство и на управление. На Анвхар обаче почитаме далеч повече съзнанието за лична отговорност и това ни помага да се справим с каквито и да било проблеми. Иначе едва ли щяхме да оцелеем в подобни условия. Хората се срещат или по случайност, или по предварителен план и по такъв начин се осигурява продължението на рода и сближаването между отделните индив…
— Мисля, че не ме разбра — спря го Лиа. — А може би все още съм замаяна от лекарствата. Вярно, че и на теб ти липсва красноречие. Знаеш ли, от самото начало на този разговор ми се струва, че се опитваш да скриеш нещо. В името на Окам3, бъди по-конкретен! Хайде да си представим как се събират двама от твоите хипотетични индивиди и какви са възможните последствия.
Брайън въздъхна. Чувстваше се, сякаш бе нагазил в тресавище.
— Добре де — да вземем някой ерген. Като мен, например. Влюбен съм в ски-бягането и затова си вдигнах къща в моя роден край, в подножието на Зъберите. През лятото наглеждам стадо друмтуми, но зимата е, когато живея истински. По цял ден карам ски, или поне го правех, преди да се включа в Двайсетобоите. От време на време гостувам на съседите. Случва се и други хора да ми идват на гости — Анвхар не е кой знае колко голяма планета. Дори нямаме ключалки на вратите си. Да оказваш, или да получаваш гостоприемство е нещо съвсем обичайно. На когото и да било. Мъж… или жена… на групи… или пътуващи поединично…
— Май започнах да схващам. Животът на девойката от ледения къс, който обитавате, трябва да е доста скучен. Щом се налага по цели дни да виси вкъщи.
— Само ако желае. Където и да отиде, ще бъде приета както и всички останали. Може да ти се стори малко старомодно, а на Земята дори да ни се надсмиват, но на Анвхар платоническата връзка между мъжа и жената се приема за нещо естествено.
3
Уилям Окам (ок.1290–1349) — англ. богослов, според който понятията, неподлежащи на интуитивно познание, трябва да бъдат изключени от науката — бел.прев.