— Върши си работата — заповядваше той. — После ела да ядеш. След това отивай да учиш езика и не спори с мен! — Така минути след събуждане всеки ден Виктор стоеше в кабината за даване на сперма и се мъчеше да се настрои еротично.
Още по-нетъриимо ставаше, когато Нрина, жената която беше ръководила размразяването му, го придружаваше до кабината. Виктор не понасяше тя да стои зад него, още повече че поради някаква причина тя го наблюдаваше с интерес. Виктор я гледаше сконфузено. Онова, което можеше да види през прозрачната ѝ роба, разбуждаше нещо в него, но то не беше достатъчно. Той се обърна към Манет:
— Не искам тя да присъства. Тя ме… хм… пречи ми.
Манет се изсмя и преведе. Жената отвърна учтиво. Виктор мислеше, че почти разбра какво казва с хрипливия си сладък глас, но все пак беше радостен, когато Манет преведе.
Манет не изглеждаше радостен. Обърна се към Виктор начумерен, сякаш отговорът ѝ не му хареса.
— Тя каза, че обича да те наблюдава, така че продължавай.
— Не мога.
— Какво общо има нейното присъствие с това? Тя… почакай минутка. — Той изслуша, изчерви се и отново се обърна към Виктор. — Тя иска да знае дали наистина си роден на Земята.
— Разбира се, че съм роден там. Казах ти. — А след това се обърна към жената и каза несигурно на нейния език: — Вярно е, да.
— Продължавай с работата! — заповяда Манет и го погледна гневно. — Иначе се връщаш във фризера!
Но жената се смееше. После каза нещо на Манет и се обърна и излезе. Манет изглеждаше раздразнен.
— Свършвай и излизай — заповяда той. — Нрина каза да побързаш с изучаването на езика. Иска да говори с теб.
Езикът не беше толкова труден, колкото му се стори отначало. Беше минало много време, но в техния речник все още имаше английски думи или най-малкото следи от такива думи. Разликата беше далеч по-малка, отколкото между неговия собствен език от днешния ден — независимо какво ще приемете за днешен ден — и езика на Беовулф45. Гласните бяха променени. Понякога думите бяха изядени, понякога провлечени и имаше стотици напълно нови за заучаване думи, думи, които Виктор никога не беше чувал, защото нещата, за които се отнасяха, не бяха съществували. Но след няколко дни той можеше да разбира какво казва Нрина на Манет и не след много директно да разговаря с нея.
Обучаващите пултове бяха прекрасни учители и дори нещо повече. Пултът не беше просто машина за обучение. Той изпълняваше тази функция много добре, но той беше също и атлас, и енциклопедия, и търпелив репетитор, повтарящ многократно едно и също нещо, докато бавно възстановяващият се ум на Виктор не го запамети.
Особено добър беше като картинен речник. Макар че мозъкът на Виктор през част от времето все още беше замъглен, а паметта му почти винаги повърхностна, той можеше да следва онова, което му казваше машината за новия свят, в който живееше. Населението на Нюманхоум не само се беше възстановило до равнището отпреди ледената ера (макар и не на Нюманхоум), то бурно беше нараснало. Сега имаше триста милиона живи и те живееха много добре. Повечето от тях бяха в среди, които по-раншният човек би нарекъл „жизнени среди О’Нийл“. Бяха различни, но еднакво добри. Някои бяха като древна английска селска местност с дървета, цъфтящи растения, и живи плетове; в гористите местности живееха животни, приличащи на зайци и лисици; във въздуха хвърчаха пойни птички. Някои местности бяха като големи градове с наблъскани в тях по десет милиона души. Други бяха съвсем странни — имаше дори пустинни местности, местности с гризли и тигри, джунгли и прерии и дори големи бавни водопади. Виктор откри, че не всички живеят там. Някои предпочитаха да живеят на естествените луни на Нергал, сега пригодени за живот и доста удобни. Повечето хора се опитваха от време на време да прекарат някой и друг ден на тях, движейки се в истинско, макар и слабо гравитационно поле. Правеха го, за да поддържат телата си в добра физическа форма.
Като се вземеше предвид как телата им се бяха удължили през многото генерации с много малка гравитация, те нравеха това много добре. Когато Виктор случайно зърнеше някой от другите обитатели, лесно можеше да разбере, че това е вярно. Хората тук не държеха много на начина на обличане — едно платче за прикриване на половите органи беше достатъчно добра дреха за практически цели. Понякога носеха малко повече. Нрина, която работеше в лаборатория, носеше мантия, за да не си цапа тялото, а понякога носеше и други неща просто защото бяха хубави. През повечето време жените не носеха нищо на гърдите си. Не им беше необходимо. При малката гравитация гърдите им не провисваха.