Той отиде до пулта и седна да разгледа екрана — най напред с любопитство, после се намръщи.
— Но това не е Небо — каза той, като разсеяно подръпна с една ръка марлената си маска, а с другата почеса отрязания крак. — Погледни. Правил е звездни спектрограми… много. Виж тук, наблюдавал е група ярки звезди. Това тук е Бетелгейзе… това тук… момент — Пал Сорикейн се намръщи. — Виж това.
Виктор послушно погледна, опитвайки се да си спомни какво знае за звездните спектри. Спомни си само, че с гледане не може да се каже много за тях; трябва да се направи грижливо сравнение със стандартни спектри, за да се види нещо значимо.
— Какво да видя? — попита той.
— Всички абсорбционни линии са разбъркани — възкликна Пал Сорикейн. — Погледни алфа-линиите на водорода! Виж, Бил е направил две серии от спектри за всяка звезда, едната наскоро, другата преди година-две. Техните честоти са отместени… — Той погледна екрана. — Не. Бил е добър наблюдател. Не може да е допуснал грешка. Нещо става систематично.
— Всички звезди ли са сбъркани?
— Не! Виж съседната група… звезди на разстояние пет или шест светлинни години. Те не са се променили. Но по-далечните… Това е невъзможно!
— Какво е невъзможно!
— Виж, по дяволите! Тук, всичко в тази посока, е с червено отместване… всички останали са със синьо. Това не може да бъде, Вик, просто не е възможно. Освен ако…
— Освен ако какво?
Пал Сорикейн поклати глава и изръмжа;
— Нека да намерим Били.
Не те намериха Били Стокбридж, а той тях. Качваше се бързо по хълма, когато ги видя да слизат. Пал Сорикейн започна гневно да го разпитва, но Били само поклати глава и каза:
— Да отидем в обсерваторията. Трябва да ви покажа.
— Това е стара звездна снимка — обясни Били, когато седна и изкара на екрана изглед на небето негатив — черни точки на бял фон. — Сега ще наложа върху нея онази, която току-що направих. — Броят на звездите изведнъж се удвои, а след това, когато Били заработи на клавиатурата, те започнаха да се движат. — Един момент да ги регистрирам… — Доколкото Виктор можа да види, звездите изведнъж се сляха.
После образът започна да пулсира, като сърце, биещо с ускорен пулс, два пъти в секунда.
— Погледнете сега — каза Били.
Виктор се обърна към баща си — той мълчаливо бе вперил поглед в екрана и челото му бе сбърчено от объркване — или безпокойство?
— Гледам — каза раздразнено Виктор. — Нищо не виждам, но… Ей! Онази там не скача ли напред-назад? И онази също… и другите…
— Господи! — възкликна Пал Сорикейн.
Били кимна тъжно.
— В този отрязък от небето намерих двадесет и три звезди, които на блинк-компаратора23 показват движение. След доплеровите измервания направих и оптически наблюдения. Доплеровите измервания бяха добри. Погледни пак, Вик. Виж онези в краищата на екрана. Ето тази… — той посочи една голяма точка близко до левия край — и малката тук вдясно. Един момент, ще забавя трепкането.
И когато го направи, Виктор видя, че точката вляво скочи наляво, точката вдясно — надясно.
— Всички се движат навън от центъра! — извика Виктор. — И към него.
— Навън е правилно — каза Били. — Точно затова ви показвам този кадър. Онези, които виждаме да се движат, са най-близките звезди — във всеки случай някои от тях — тези с най-големия паралакс24. Всички се движат.
Виктор го наблюдаваше с видимо смайване.
— Но това не може да бъде!
— Прав си, Виктор — каза баща му зад него. — Не се движат. Но по един или друг начин… адски бързо… съвсем неочаквано ние се движим.
Глава 7
Беше жалко, че нямаше никакъв шанс Пал Сорикейн да се срещне с Уон-Ту, понеже, разбира се, Уон-Ту би могъл да му обясни всичко. Уон-Ту дори би бил щастлив да го обсъди, защото беше доволен от работата си.
След като чрез двойката Айнщайн-Розен-Подолски Уон-Ту видя, че първата група звезди увеличава скоростта си, той спря да се порадва на гледката. „Свърших добра работа“ — мислеше той доволно. И наистина това беше много добра ruse de querre25. Беше сигурен, че ако беше видял това, без да е предупреден, първата му реакция щеше да е да стреля по всяка от тези звезди. Веднага, без да помисли дори секунда. Те определено бяха неестествени.
24
Видимо ъглово отместване на предмет, когато се наблюдава от две места, представляващи база. — Б.пр.