Ако човек успееше да изкара от ума си някои затормозяващи, нерешими въпроси като например „Какво, по дяволите, става с Вселената?“, животът протичаше доста хубаво. Имаше дори едно честване — големият криогенен комплекс с фризери на хълмовете край Хоумпорт най-после беше завършен. Това означаваше, че сега щяха да имат гориво за отдавна бездействащата совалка, защото станциите за втечняване на газ, които поддържаха работата на фризерите, можеха да произвеждат течен водород и кислород за захранване на малък космически апарат.
Това беше голям плюс — макар Виктор с огорчение да научи, че не е включен дори в резервния списък на космическите пилоти — имаше твърде много други преди него. Но това все пак беше радостно. Фризерите бяха основно философско обещание — не, адски близко до религиозно обещание — за бъдеще. Бяха построени да траят дълго и бяха големи. Бяха предназначени да поберат всички замразени образци и тъкани — всичко, което хората на Нюманхоум бяха оставили след себе си — от диви кестени и атрофирали черни дробове на алкохолици до африкански мравояди и молци, и саламандри. Фризерите бяха най-добрата им връзка със Земята, напълно автоматично зареждани с енергия от геотермалните кладенци — и построени да издържат хиляда години…
И сега обречени да останат до голяма степен празни, защото големите товари замразени биологични материали от „Ню Аргози“ никога нямаше да пристигнат.
Нищо чудно, че честването беше съвсем кратко и скромно.
Имаше и други лоши новини. През тази година съвсем неочаквано умря Ибитсам Кхадек, все още настояваща колонията да проведе изследване на кафявото джудже на дядо ѝ. Майката на Реза, Розалинд Макган, също беше зле със здравето — изглежда, никой не можеше да каже какъв точно е проблемът, освен че може да са някакви много закъснели последици от неоткрито вътрешно „изгаряне от фризера“.
Пал Сорикейн беше започнал отново да пие.
И още по-лошо, Реза съобщи на Виктор, че е започнал да си прави домашно пиене. Наоколо имаше достатъчно местна растителност и тя определено ферментираше лесно в алкохол, но беше глупаво някой да го пие.
— Как са децата? — попита угрижено Виктор.
— Добре са — отговори Реза. — Едуина е доста израсла малка госпожица, знаеш. Тя и момчетата живеят със Сам и Сали Брод… те нямат собствени деца, макар много да се опитваха. — Тя се поколеба. — Може би трябва да наминеш да ги видиш.
— Ще намина — обеща Виктор. — Но първо трябва да говоря със стареца. Макар да не вярвам, че ще ме послуша завърши тъжно той.
Така рано на следващата сутрин Виктор отиде в дома на родителите си. Баща му, който тъкмо ставаше, изслуша нетърпеливо бащинския съвет на сина си.
— Какво става с теб? — извика накрая Виктор. — Да не искаш да се отровиш? Нямаш ли какво да правиш със собствения си живот?
Пал Сорикейн се наведе да завърже крака си малко по-стегнато.
— Не е да нямам какво да правя — обясни той. — Просто не знам как. Никой не знае. Всички сме тъпи, Вик; не знаем какво става. Не само относно факта, че Нюманхоум се движи… Господи, ние не знаем дори какво става на Небо.
— Какво да става на Небо?
— Не знам! Точно това е въпросът. Виждал ли си снимки напоследък? Всичките онези проклети облаци… Не можем да видим нищо с оптически уреди.
— Облаците не са изненада — започна Виктор.
— Нищо ли не помниш? — гневно възкликна баща му. — Небо беше съвсем суха! Сега… сега не знам откъде е дошла всичката тази водна пара. И не е само това. Нещо там излъчва високоенергийна радиация и аз не знам какво е, нито знам защо го прави.
— Това има ли нещо общо с, хм, с факта, че ние се движим?
— И това не знам! А видя ли новите Доплерови отмествания? Ние не само се движим, ускоряваме се. — Пал изглеждаше по-отпаднал и по-отчаян от всякога. — Ако това продължи, скоро ще достигнем скоростта на светлината. Знаеш ли какво означава това?
— Защо… — Виктор се замисли, после примигна. — Да не се опитваш да ми кажеш, че може да има релативистични ефекти? Ще изпаднем ли във времезакъснение28 както при пристигането на „Мейфлауър“ тук?
— Един Господ знае! — извика триумфиращо баща му. — Аз определено не знам! И никога няма да узная, защото на никого не му пука! — Той облиза устни, избягвайки очите на Виктор. После стана, предизвикателно докуцука до шкафа и извади бутилка. Докато си наливаше, каза: — Не мога да спра да мисля, че има някаква връзка с Небо. Ако можех да накарам проклетото градско събрание да изпрати сонда, бихме могли да разберем нещо! — изръмжа той. Но те не искат да изразходват ресурси.
28
Забавяне на времето в съответствие с теорията на относителността, което се получава в система на движение относно външен наблюдател и което става очевидно, когато скоростта се доближава до тази на светлината. — Б.пр.