— Кажи ми, Хейг-тик, сигурен ли си, че ще се махнеш преди звездата ти да претърпи колапс29? Тези O-звезди изгарят всичкия си водород толкова бързо и тогава…
— Кой е споменавал звезда O-тип? — отговори с насмешка Хейг-тик.
„Сърцето“ на Уон-Ту трепна от задоволство, но той запази спокойствие.
— Някоя от големите, горещи млади звезди… може да се превърне в капан.
— Не и тази — похвали се Хейг-тик. — Току-що се преместих; на нея ѝ остава още много време. Много повече време — добави той, с тон, който едва не прозвуча като заплашителен — отколкото остава на мнозина от нас, ако цялата тази снайперистка стрелба един към друг не престане.
Щом свършиха „разговора“, Уон-Ту, много доволен от наученото, започна да търси в звездния си каталог. Търсеше звезда от вида, който хората-астрономи наричаха Уолф-Райет30 — по-гореща и по-млада дори от O-звезда — най-младата от този вид, която може да намери.
После с известно сантиментално съжаление събра своите облаци от гравифотони и гравискалари и ги запрати при най-вероятния кандидат. Бедния Хейг-тик! „Правя само онова, което трябва да се направи“ — успокои Уон-Ту сам себе си.
Ако имаше нещо, което можеше да изплаши Уон-Ту, това беше мисълта за собствената му смърт. Звезди, галактики дори Вселената — всички те имаха определен живот и той можеше хладнокръвно да приеме загубата на всяка от тях. Ако някой от неговите другари беше взривен, той би понесъл и това — винаги би могъл да създаде за компания нови (като внимава този път какви сили да имат те).
Мисли напрегнато известно време върху неприятния въпрос. Уон-Ту беше добър ученик по астрофизика и космология. За него това не беше абстрактна наука. Беше материята, от която беше направен неговият живот. Той разбираше физиката на големите и малките…
И можеше да предвиди времето, когато нещата можеха да започнат да стават доста неприятни за него, дори ако преживее настоящите разправии.
Когато тази конкретна звезда Уолф-Райет беше история, Уон-Ту (стискайки метафорично несъществуващи „палци“) отново извика Хейг-тик по АРП-комуникатора. И отново бе разочарован, когато Хейг-тик му отговори.
Хейг-тик го беше излъгал за звездата си.
Но Уон-Ту видя хумора в това и се развесели — да, и дори почувства известна гордост от своя първороден.
И Пал Сорикейн постигна своето желание. Астрономите от Земята наистина възприеха термина „звезди Сорикейн-Мтига“ за описване на този клас аномални обекти — чак до времето, когато тяхното собствено слънце не стана такава.
Глава 10
Куин Сорикейн-Макган беше не само първото „законно“ дете на Виктор и Реза — бяха ѝ сложили прякор „Нек“, съкращение от „не е копеле“, — тя беше и последното. Реза се възстанови почти напълно, но никога нямаше да може да има деца. Предвид очертаващото се бъдеще на Нюманхоум нито Реза, нито Виктор бяха убедени, че искат друго.
Нюманхоум вече не беше рай. Той определено ставаше по-хладен. Сезонът за земеделска работа на Южния континент стана по-къс и това сложи край на пролетната пшеница и продължително зреещата соя. Дневното облекло се смени дори и в града: вече не се носеха целогодишно шорти и ризи. Вместо тях се носеха дебели пуловери и обувки и ако не беше геотермалната вода от кладенците — все повече и повече всяка година, тъй като колонистите предвиждаха нарастване на потребността от тях както за енергия, така и за топлина — домовете им щяха да са студени.
Небето се беше променило ужасно. Звездите се бяха свлекли по краищата му и бяха променили цвета си. В едната посока бяха определено синьо-бели, в другата жълтеникавочервени, а между тях се простираше все по-нарастваща зона без никакви звезди освен няколкото, пътуващи заедно с тях.
На тринадесетия рожден ден на Куин — тогава тя беше на възраст еквивалентна на седем земни години — баща ѝ току-що се беше върнал от Коледния остров с кораб, натоварен с евакуирани: архипелагът повече не беше годен за обитаване от човешки същества. Той имаше голямо желание да присъства на рождения ѝ ден, но го бяха забавили бури. Пътуването беше неприятно: високи вълни, триста души бегълци, натъпкани в пространство, предвидено да побира не повече от една четвърт от тази бройка, и повечето от тях през по-голямата част от пътя страдащи от морска болест. Когато корабът влезе в пристанището на Хоумпорт, валеше сняг и целият град беше покрит с бяла пелена.
29
Нарастване на масата на звезда бяло джудже, докато гравитационните сили я направят нестабилна и ядрото експлодира, изпарявайки по-голяма част от бялото джудже и произвеждайки огромно количество светлина. — Б.пр.
30
Изключително горещи бели звезди със странен спектър. Една типична звезда от този тип има диаметър няколко пъти по-голям от диаметъра на Слънцето и е хиляди пъти по-ярка от него. — Б.пр.