И заразказва, докато ринеше екскрементите, а берачите на гъби и събирачите на бръмбари се споглеждаха нерешително със съзнанието, че сигурно нарушават правилата и може би дори направо ги погазват; Морди, момичето от Великия транспортьор, беше особено неспокойно, защото беше от същата община като Виктор. Но все пак те слушаха. Как можеха да не слушат? Защото Виктор им разказваше за задръстването на движението в градовете, за прибоя на Малибу и летене със свръхзвукови самолети, които за един час прекосяваха океани. И за летенето от звезда на звезда, когато „Мейфлауър“ беше цял и мощен. И за живота на колонията, където бе кацнал „Мейфлауър“, и за плуване по Великия океан под топлото слънце, и за разхождане по зелени поляни…
И така малко по малко те също започнаха да говорят. В края на краищата бяха деца.
Дори и робите трябва да ядат и накрая Вандот съобщи, че работният ден е свършил. Защото Морди имаше задача да заведе Виктор, следван от малкото момиче, Муни-бет, през тунелите до пещерите на Великите транспортьори. Там сред облечените в черно враждебни към нейния народ хора, тя беше нервна и беше доволна да го остави на входа към голямата столова и бързо да се запъти към собствените си тунели. Когато Виктор влезе, видя своя надзирател Мириан. Мъжът го погледна навъсено — това изражение, изглежда, беше нормално за него.
— Питах за онова ярко петно, което наричате Вселена — каза Виктор, — но децата, с които работя, изглежда, не знаят нищо за него. Мога ли да попитам…
— Не — отвърна ядосано Мириан.
— Защо?
— Този въпрос не се обсъжда. Аз не знам нищо за него. И не искам да знам.
— Добре — каза Виктор също ядосано. — Тогава ми кажи онова, което знаеш. Кога с жена ми ще имаме своя стая?
Мириан го погледна враждебно.
— Своя стая! — повтори той, повишавайки саркастично глас, така че да го чуят и другите. — Той иска своя стая!
— Имам такова право! — протестира Виктор. — Аз дори не знам къде е Реза…
— Тя е на квартира с мюсюлманите в Алахабад, тъй като точно сега там има свободни места — каза Мириан.
— Разбира се, знам това, но онова, което искам да знам…
— Това, което искаш да знаеш, не е твоя работа! Във всеки случай не искам да говоря за това… докато Съветът на четирите сили не се разпореди.
— Защо си толкова лош?
— Какво право имаш да се оплакваш? — отвърна гневно Мириан. — Ти дължиш живота си на нас! И сега аз си плащам за проявеното от мен състрадание, за това, че те съживих!
— Плащаш си? — попита Виктор озадачено.
— Трябваше да съм на кораба и да върша истинска работа! Но ме обвиниха задето съм те съживил, и ме върнаха в тази жалка… — Той спря и се огледа да види дали някой не го е чул да се оплаква. После затвори уста така, че зъбите му изтракаха, отиде да седне до двама други на една пейка, като умишлено не остави място за Виктор.
Виктор седна на друга маса. Хората до него също явно не искаха да говорят и той въздъхна и се съсредоточи върху кашата от просо и боб. Поне децата му бяха дали доста добра представа за обичаите на този нов Нюманхоум. Четирите секти работеха заедно върху общи потребности. Залите на Съвета на четирите сили бяха общи и отделени от квартирите за живеене на сектите. Същото беше и с пещерите за производство на храна, или поне за повечето от тях — Алахабад настояваше да отглежда своите пилета и гербили37 отделно по диетични съображения, а тези от Народната република не искаха да делят нивите със зърно и боб с другите. (Всъщност това не бяха „ниви“, разбира се. Бяха тунели, където при изкуствена светлина се отглеждаха хидропонни растения; а аскетичната диета на пийпс беше по-малко разнообразна и дори по-безвкусна от тази на другите три колонии.) Фризерните пещери, с отдавна замразени в тях животни, които повече не можеха да си позволят да държат живи, също бяха общи, макар че в тях вече нямаше много храна. (Децата не искаха да говорят за фризерите — по причини, които Виктор отначало не разбра.) Геотермалната електроцентрала беше обща заедно с банките за данни. Всичките четири колонии разделяха своите приходи и поемаха своите отговорности — макар да нямаше много отговорности, тъй като първоначалните строители бяха свършили работата си добре. Разбира се, четирите фракции нямаха избор относно поддържането на общите притежания — ако електроцентралата излезеше от строя, всички щяха да умрат за един ден.
Но за повечето неща от живота сектите бяха разделени. Великите транспортьори се женеха за Велики транспортьори, мюсюлманите за мюсюлмани. Гражданите на Народната република не се женеха за никого, защото не вярваха в брака, но правеха любов (при случаи, посочени от техните лидери) само със свои хора. И всичките четири колонии, всяка по свой начин, правеха всичко възможно да нямат много бебета, защото почти нямаше храна, топлина и достатъчно жизнено пространство за две хиляди и двестате живи същества, които живееха на (и по-скоро под повърхността на) Нюманхоум.
37
Гризачи с дълги задни крака и покрита с козина опашка, живеещи в Африка и Азия; често отглеждани като домашни любимци. — Б.пр.