Но Мириан с готовност обясни, че насочването ще се реши с инструментите от „Арк“ и „Мейфлауър“ и оцелелите совалки за приземяване. По време на дългото оттегляне от околностите на Небо, докато Реза и Виктор все още бяха били във фризерните капсули, облечен в космически скафандър Мириан седмици наред беше обикалял из стария кораб, изследвайки останалите ресурси, и бе планирал завръщане и отмъщение.
— Можем да го направим — каза той. — Кълна се във Фред, можем!
— Най-малко ще разберем дали можем — каза Реза прагматично. — Ако изобщо е възможно…
— Трябва да е възможно! — извика Мириан.
С времето съмненията на Виктор не намаляха. Той много добре си спомняше разтърсващите удари върху „Арк“ и идеята за ракети за фойерверк му се струваше смешна.
От време на време в уединението на възглавницата в разговор с жена си Виктор споделяше съмненията си. През останалото време държеше устата си затворена. Все пак с неохота признаваше пред себе си, че онова, което липсва на тези хора в мъдрост и маниери, те компенсират с кураж. Нищо не беше лесно за тях. Дори храната беше оскъдна, така че складовете им бяха мънички; не се налагаше храната да се съхранява дълго, след като неделната жътва в понеделник беше вече само спомен. 2350-те жители на четирите колонии живееха с мизерни 2200 калории дневно — и все пак това правеше пет милиона калории, които трябваше да бъдат доставяни всеки ден. Това означаваше много килограми пилета, жаби, зайци и риба; много тонове зърно, грудки и варива; много кубически метри листни зеленчуци и плодове. Зеленчуците не бяха многолистни нито плодовете бяха красиви и чисти, каквито ги помнеше Виктор от детството си по супермаркетите. Но в пещерите под леда можеше да се отглежда само това. Фермата за гъби, където бе работил, осигуряваше само малка част от ежедневната храна, но всяка малка част беше спешно необходима. Алтернативата беше свръхнаселение — и ако свръхнаселението не се контролираше, следващата стъпка беше гладна смърт.
И все пак тези хора бяха успели да възстановяват една стара химическа ракета, да я изпратят на орбита около Небо, да се качат на „Арк“ и да го подкарат отново. По това време старият междузвезден кораб беше бил в своя афелий44. Не бяха рискували да отидат по-близо до анонимния враг на Небо — но бяха успели да му откраднат „Арк“.
Виктор никак не харесваше тези хора. И все пак в презрението му имаше лека следа на възхищение.
Дори Мириан се оказа доста свестен. Беше много по-млад, отколкото мислеше Виктор — само на тридесет и девет години — при това нюманхоумски; възраст, еквивалентна на тази на земен колежанин. Това изненада Виктор. Изглеждаше му прекалено млад, за да е доброволец в една експедиция на Небо. Освен това Мириан се оказа женен и когато бе отлетял за Небо, беше оставил дете.
— Разбира се, че станах доброволец, Вик — обясни той. — Великите бяха доста близко до свръхнаселеност и когато ме хванаха…
— За какво са те хванали? — попита Виктор. Предполагаше, че момичето е забременяло и Мириан е трябвало да се ожени за него. Не беше това.
Мириан засрамено подръпна брадата си.
— Обвиниха ме в кражба. Казаха, че съм изял част от меда на колонията. Е добре, наистина ядох — призна той, — но само няколко капки от една счупена пита. И казаха, че нямало да ме съдят, ако доброволно отида на Небо. — Мириан се огледа предпазливо и продължи по-тихо: — Медът беше на Тортий — прошепна той. — Тя каза, че трябвало да избирам между кораба и фризера.
— Тортий, изглежда, има голяма власт — отбеляза Виктор.
— Прав си! Тя е… На колко години мислиш, че е тя?
Виктор вдигна рамене.
— Може би сто и двадесет? — Нюманхоумски години, разбира се, но тези хора никога не бяха измервали времето в други години.
— Точно седемдесет и пет — изкикоти се Мириан, наслаждавайки се на изненадата на Виктор. — На възрастта на Реза. — Точно толкова. И все още би могла да има бебета, само че мъжът ѝ е във фризера… Той работеше там и го хванаха, че пали огън, за да се стопли. Тя само яде вместо… разбираш, да е с мъж. И…
Мириан неочаквано спря. Изглеждаше изплашен.
— О, май идва! По-добре да се захващаме за работа. Хайде да вземем тези бидони от гориво; можем да ги използваме за корпус на ракетите…