Той я щракна и повдигна плота на масичката.
— Нищо особено, с изключение на чашка за кафе и чинийка.
— Няма значение. Това е мястото — настояваше Дънкън.
Една Хамър се намеси с най-безразличен тон.
— Ще занеса чашката и чинийката в кухнята.
Тя посегна, но Блейн улови китката на ръката й.
— Почакайте малко. Нека поогледаме по-добре тази чашка и чинийка, преди да бъдат отнесени където и да било. Може да има отпечатъци от пръсти по тях.
— Какво значение има това? — запита тя. Внезапно откъм малката групичка хора, стоящи по-настрана, долетя гласът на главния прислужник.
— Извинете, сър, но аз познах тази чашка и чинийката… по-точно разпознах чинийката. Разбирате ли, тя има особено нащърбване по ръба си. Чукнах я тази сутрин.
— По кое време сутринта?
— Малко след 05:00.
— Какво сте правили с чинийката по това време?
— Сервирах закуска на мистър Кент, мис Мейз и мистър Мейсън.
— После?
— След това приготвих пакарда и мистър Кент, мис Мейз и мистър Мейсън заминаха. Около един час по-късно мистър Мейсън върна колата обратно.
— Не знаете ли къде отидоха?
— Не, сър, но струва ми се, готвеха се да се женят.
— И какво има да кажете за тази чашка и чинийката?
— Това е чашката и чинийката, с които мистър Мейсън пи кафето си. Нямах време да подменя нащърбената чинийка. Явно беше, че всички бързаха и мистър Кент ми бе наредил да се погрижа закуската да бъде готова и сервирана в 5:20. Той държи много на точността.
— Значи така, Мейсън, вие сте пили от тази чинийка? — попита Блейн.
Мейсън поклати отрицателно глава.
— Съвсем сигурно, не.
— Не сте пили?
— Не. Никога не пия от чинийка, когато съм на гости.
Блейн се изчерви до корена на косите си.
— Исках да кажа чашката и чинийката, щом държите на езиковата точност. Пили сте от чашката?
— Така заяви прислужникът. Аз лично не бих бил в състояние да различа една чашка от друга. Приемам, че пих от чашка тази сутрин.
— Какво стана после?
— Моля за извинение, сър — каза слугата, — мистър Мейсън излезе навън с чашката и чинийката. По-късно не бях в състояние да ги открия и го попитах какво е станало с тях. Отговори ми, че не си спомня, но мисли, че ги оставил някъде навън из пациото.
— В 5:20 тази сутрин?
— Беше приблизително 5:30 или 5:40.
— Какво е правил в 5:30 на пациото? Слугата сви рамене.
Блейн се обърна към Мейсън.
— Какво сте търсили тук в 5:30?
— Може да съм излизал навън — отговори бавно Мейсън, — но не си спомням за това.
— Вие ли поставихте тази чашка и чинийката под масичката?
— Не съм аз.
— А знаете ли кой?
— Струва ми се, че от къртичината правите планина. Тук имате нащърбена чинийка пред себе си и губите ценно време в разследване как така се е случило, та аз съм пил кафено си от нея къде съм стоял, когато съм го пил, а в същото време крещяща необходимост налага разкриването на това убийство. Въпросът не се свежда до това кой е пил кафето, а до това кой е забил ножа…
— И това ще го бъде — прекъсна го Блейн, — напълно съм в състояние да проведа разследването.
Мейсън сви рамене с безразличие.
— Може би ще е добре за вас — продължи многозначително Блейн — да ви припомня, че според показанията на мистър Дънкън един незаинтересуван свидетел, мистър Кент, който явно е ваш клиент, е поставил нещо около полунощ в това хранилище под тази масичка. Сега обаче установяваме, че това нещо е изчезнало, а на негово място стоят чашка и чинийка, които по допускане са били във ваше владение.
— Аз не съм допускал подобно нещо — отвърна Мейсън. — Може да са, а може и да не са чашката и чинийката, които аз съм ползувал. Както споменах вече, всички кафени чашки ми изглеждат еднакви, а доколкото си опомням, Дънкън е отъждествявал сомнамбула с Питър Кент.
— Това е чинийка, която има ясно отличаващи я нащърбвания — подчерта Блейн.
Мейсън сви небрежно рамене, запали цигара и се усмихна.
— Много добре — процеди Блейн със стиснати зъби. — Мисля, че ще се наложи да снемаме вашите показания пред Гранд Жури4. Познавам ви доста добре. Няма да стигнем доникъде, като се опитваме да ви разпитваме, без да разполагаме със сила да ви накараме да отговаряте. Постоянно се стараете да забулвате нещата. Въртите ни в затворен кръг.
— Искате да кажете, че сте приключили с мен?
— Знаете ли нещо повече за убийството?
— Нищо.
— Да. Приключихме с вас. Когато сте ни необходим, знаем къде да ви намерим и — добави многозначително той — знаем как да ви повикаме, само с официална призовка.
Мейсън наклони леко глава и произнесе:
— Довиждане на всички.
4
Голямото жури — извънреден върховен съд, предназначен да разглежда престъпленията, извършени от юристи, или непрофесионалното им и неетично поведение при изпълнение на служебните им задължения. — Б. пр.