— Ако обвинението е тънко, от една или две странички, най-вероятно още днес ще излезете на свобода, например със забрана да напускате града. А ако обвинението е дебело, като на Платон Лебедев, най-вероятно ще ви задържат под стража. Разбирате ли това, Михаил Борисович?
— Разбирам — кимна Ходорковски.
След час един от следователите предяви обвинение на Ходорковски. Папката беше толкова дебела, че следователят дори не предложи на обвиняемия да прочете в какво го обвиняват. Следователят каза, че сега със затворническата кола ще откарат Ходорковски в Басманния районен съд, където ще му бъде определена мярка за неотклонение. И всичко заради това, че в четвъртък Ходорковски не се е явил на разпит.
— Защо да споря с вас — сви рамене Ходорковски. — Все едно, от вас нищо не зависи.
— Но нали нямате претенции към мен? — уточни следователят.
— Към вас — никакви.
След тези думи следователят връчи на адвокат Антон Дрел призовка за разпит по делото на Ходорковски.
— Ясно ли ви е, че сега нарушавате закона!? — скочи Дрел от стола. — Току-що пред мен повдигнахте обвинение на клиента ми, а сега искате да ме разпитате като свидетел по неговото дело.
— Вие просто неправилно разбирате нещата — каза следователят, явно успокоен от това, че към него няма претенции. — Само не вдигайте шум. И на Генри Резник2 не е нужно да казвате. Просто се подпишете, че сте получили призовката.
И адвокат Дрел се подписа, че следващия понеделник ще се яви на разпит, на който по закон не биваше да се явява.
От прокуратурата към Басманния съд тръгнаха две затворнически коли. Едната, празна, към главния вход на съда. Задачата й беше да отвлича вниманието на събралите се пред вратата журналисти. Втората, с Ходорковски и Дрел, спря пред задния вход. Беше почивен ден и в съда нямаше никой. Съдебното заседание беше закрито.
Сега, след като са минали две и половина години, когато Михаил Ходорковски и Платон Лебедев са осъдени на осем години затвор и им подготвят нови обвинения, адвокат Антон Дрел казва:
— Не разбирам защо трябваше да правят процеса закрит? Какво би се променило, ако процесът беше открит? Защо трябваше да предизвикват нашите протести и жалби? Все едно, биха избрали ареста като мярка за неотклонение. Все едно, пресата щеше да разбере за абсурдните доводи, използвани от съда, за да избере като мярка за неотклонение задържане под стража. Нали знаете, че задържаха Ходорковски, защото имал международен паспорт и би могъл да избяга в чужбина. Глупости! Ако искаше да избяга, щеше да го направи. Неведнъж го предупреждаваха. Той няколко пъти публично заяви, че няма да емигрира. Просто го притиснаха.
Делото мина бързо — за двайсет или двайсет и пет минути. Съдията прочете решението за арест и помоли Ходорковски да си даде паспорта, за да го предаде на конвоя, а конвоят да откара обвиняемия в следствения арест.
— В кой точно? — попита адвокатът.
— Засега няма да съобщим — отвърна съдията. — Дайте си паспорта.
— Нямам паспорт — Ходорковски изглеждаше спокоен. — Паспортът ми е вкъщи. Бях в командировка с частен самолет, затова съм без паспорт.
— Виж ти! — възкликна адвокат Антон Дрел, изумен от новия обрат на събитията. — Ами тогава пред вас не е Ходорковски! Забравихте да установите личността на задържания! Вие избрахте само мярката за неотклонение на Михаил Борисович Ходорковски, но нямате никакви доказателства, че моят клиент е именно той. Да тръгваме, Михаил Борисович.
Теоретично, по закон, Ходорковски би могъл да стане и да си тръгне. Щеше да се наложи отново да го арестуват, да установяват личността му, да му повдигат обвинение и пак да го карат в съда. Теоретично, ако процесът беше открит, може би… Практически обаче адвокатът и клиентът му разбираха, че няма да им позволят да направят нито крачка извън съдебната зала.
Съдията пребледня, както преди това пребледня и следователят, и каза, гледайки Ходорковски:
— Нали няма да отречете, че вие сте Ходорковски?
Ако Ходорковски беше отрекъл, че е Ходорковски, и ако се беше наложило да го задържат със сила и в движение да поправят процесуалните грешки, на съдията нямаше да му се размине най-малкото строго мъмрене.
— Нали няма да отречете?
— Добре, няма. От вас и без това нищо не зависи.
Това беше великодушие или високомерие. Ходорковски или съжаляваше съдията, разбирайки, че не бива да очаква от него милосърдие, ако отгоре не са му дали санкция за това, или пък просто не смяташе съдията за човек, защото беше свикнал да решава въпросите с управниците на страната и не беше свикнал да мисли, че си струва да се отнася сериозно към някого извън Кремълската стена.