— Обикновено колко се чака?
— Стигало се е до половин година — жизнерадостно ми обясни рижата. — Някой друг не може ли да ви услужи?
— Не.
— Тогава много съжалявам. Нямате никакъв шанс. Но наминете пак. Някъде през ноември.
Облеклото й се състоеше от бяла вълнена пола, виненочервена копринена блузка и жакет с къси ръкави от черно кадифе. Косата й бе слънчев пламък. На ръката си бе сложила златна гривна с топаз, на ушите — обици с топази, на ръката — пръстен с топаз, с формата на щит. Ноктите й бяха точно в тон с блузата. Като я гледах, имах чувството, че се е обличала две седмици.
— Налага се да го видя — настоях аз.
Тя отново прочете визитката. Усмихна ми се сияйно.
— Всички казват така, мистър… ъъ… Марлоу. Погледнете тези прекрасни хора. До един чакат отпреди два часа — тогава отворихме агенцията.
— Моята работа е много важна.
— Не се и съмнявам. Мога ли да попитам в какъв смисъл?
— Искам да му продам малко клюки. Червенокосата извади от кристална кутия цигара и я запали с кристална запалка.
— Да продадете? Искате да кажете — за пари? В Холивуд?
— Не е изключено.
— Що за клюки са това? Не се страхувайте, че може да ме шокирате.
— Малко са неприлични. Мис… мис… — извих аз глава, за да прочета табелката върху бюрото.
— Хелън Грейди. Е, благопристойните неприлични клюки никому не са навредили, нали така?
— Не съм казал, че са благопристойни.
Тя се облегна внимателно назад и издуха дим в лицето ми.
— С други думи, изнудване. — Въздишка. — Защо не се изметеш веднага, приятелче? Преди да съм насъскала подире ти пет тлъсти ченгета.
Приседнах на ръба на бюрото й, сграбчих шепа от синкавия цигарен дим и го хвърлих към косата й. Тя сърдито се отдръпна.
— Хайде, изчезвай, простак такъв!
Гласът й би могъл да се използува като разтворител за бои и лакове.
— Охо! Къде отиде изисканият колежански изговор?
Без да обръща глава, тя рязко повика:
— Мис Вейн!
Високо, стройно, елегантно момиче с високомерно вирнати вежди вдигна очи към нас. Току-що беше влязло през врата, камуфлирана като стъклопис. Приближи се и мис Грейди му подаде визитката, като произнесе думата „спинк“. Мис Вейн изчезна през стъклописа.
— Седни да ти починат краката — удостои ме пак с вниманието си мис Грейди. — Може да чакаш цяла седмица.
Седнах в кретонен фатерщул, чиято облегалка стърчеше с една педя над темето ми, от което се почувствувах смален.
Червенокосата ме дари още веднъж с наточената си на фин брус усмивка и пак сведе глава над телефона.
Аз се огледах. Момичето в ъгъла бе спряло да плаче и сега най-спокойно и безгрижно си гримираше лицето. Един много висок, изискан индивид вдигна с елегантен жест изящната си ръка, за да погледне шикарния часовник, и плавно се изправи на крака. Нагласи под екстравагантен ъгъл меката седефеносива шапка на главата си, провери в ред ли са жълтите ръкавици от шевро и бастунчето със сребърна дръжка и се приближи морно до рижата секретарка.
— Вече два часа очаквам среща с мистър Балу — произнесе смразяващо с богат гальовен тембър и възхитително английско произношение, модулирани в резултат на многобройни упражнения. — Не съм свикнал да чакам когото и да било цели два часа.
— Съжалявам, мистър Фортескю, но мистър Балу е неописуемо зает тази сутрин.
— Аз пък съжалявам, че не мога да му оставя чек — продължи елегантният висок индивид с отегчена презрителност. — Това вероятно е единственото, което е в състояние да привлече вниманието му. Ала поради липсата на такъв…
— Един момент, малкият — прекъсна го червенокосата, вдигна телефона и заговори: — Да?… Друг да твърди същото освен Голдуин? Не можеш ли да се свържеш с някой, недотам откачен?… Хайде, опитай пак.
И тресна слушалката. Високият индивид не бе помръднал.
— Поради липсата на такъв — продължи той, сякаш изобщо не бе спирал да приказва — ще ви помоля да му предадете едно лично послание.
— С удоволствие, стига да имам тази възможност.
— Предайте му освен моите почитания, че е смрадлив пор.
— Нека бъде скункс8, миличък. Той е зле с британския английски.
— Добре тогава, скункс, и то на квадрат. С ароматна прибавка на сероводород и много евтин курвенски парфюм — уточни Фортескю, нагласи шапката и хвърли прощален поглед на профила си в огледалото. — Желая ви приятен ден и по дяволите Шеридан Балу.
И високият актьор се изнесе елегантно, като си отвори вратата с бастунчето.
— Какво му е на тоя? — поинтересувах се аз. Тя ме изгледа със съжаление.
— На Били Фортескю? Нищо му няма. Не получава роли, затова се мъкне тук всяка сутрин и изпълнява този номер. Наумил си е, че някой може да го види и да го хареса.
8
Животно от рода на поровете, живеещо в Америка. В случай на опасност изпуска много неприятна миризма. — Б. пр.